Значи да ви
кажа, и нещо хубаво ще излезе от тая пуста карантина и стоенето вкъщи с дечора.
Например очаквам рязко да скочи нивото на грамотност на нацията. Особено що се
отнася до материала за начален етап, който – стана ясно вече – мнозина от
родителите са го пропуснали навремето, когато е трябвало да научат кога точно
се пише „й”. Надявам се, ама
наистина много силно се надявам, когато извънредното положение приключи, да
виждам по-рядко „маЕчЕнски”, „НОЙ”, „деЦки” и други подобни.
Не заради себе
си – заради децата на неграмотните се надявам!
Абе кого
заблуждавам! Лично е. Всеки път, когато видя „сУполки” или „овациЙ”, ми идва да
грабна тризъбеца! И как да не, м@мк@ му?!
Открийте верните
думи, че са по-малко!
Очаквам и да
се посъхрани във времето и навикът поне веднъж-дваж на ден народът да си мие
ръцете. Аз такъв проблем нямам – само чиниите до обяд съм мила три пъти. За
краката ще чакам някоя следваща епидемия да ни ограмоти, пък за къпането дори
не смея да си помисля каква ли чума трябва да ни връхлети, за да изгради навик
у някои наши съграждани, дето си мислят, че не е библейско да се къпят повече
от веднъж на седмица, а в студено време дори по-рядко.
Принудителното
пребиваване вкъщи с домочадието освен всичко друго, ще заздрави понапуканите
семейни отношения… където е останало нещо за заздравяване, де. Останалите, ако
не се избият, докато ги пуснат навън, после си знаят къде се подават молбите за
развод.
А в
отношенията родители-деца очаквам истинска малка революция. Тийнейджърите може
би ще открият, че „дъртите” не са чак пък такива допотопни изкопаеми и че
доскоро са били на същия акъл като тях, пък може и още да са, ама да са се
прикривали успешно досега. Родителите имат два възможни пътя – да се вдетинят с
наследниците си или след карантината заради вируса да последва карантина в
най-близкия психодиспансер. Не знам дали е въпрос на избор, аз самата все още
се лашкам ту в едната, ту в другата посока. Алкохолът – казват психолозите – не
бил решение, ама все по-сериозно подозрение имам, че лъжат гадовете!
Гледам, и
времето е с нас дори. От три седмици Кризисния щаб само на челна стойка още не
е станал по време на брифингите, за да убеди опърничавите баби и останалото
безсмъртно население да се прибере вкъщи за седмица-две. Иначе с войскови
подразделения не можеш да ги изкараш от дупките, ама сега баш – ЕЙ ТЕ СЕГА
БАШ!!! – всичко живо хукнало слънце да дири. Нá ви слънце значи! 0˚С, сняг,
вятър, лапавица… Хак да ви е, че заради вас стоя втора седмица на дистанционно
обучение вкъщи с един първокласник и брат му, а вие си играете на руска рулетка
с китайската гад! Има възмездие, има-а-а!... От дистанционно обучение по-малко
умрели ще има, отколкото от вируса, сигурна съм, колкото и да съм убедена, че
аз ще съм в статистиката за умрели в резултат на първото.
В този ред на
мисли знаете ли вие колко отнема на един първокласник изписването на
словосъчетанието „кокосови палми”? М?... Ще ви кажа. От 5 до 8 минути, в това
число крясъците (моите) и тръшкането (неговото, но накрая и моето). Сега
събирам кураж да отворя учебника по математика. Имаме урок за събиране на 7 с
едноцифрено число с преминаване. Не ми е много ясно какво значи, но съм длъжна
да го обясня на него така, че да му стане ясно. Казах ли ви, че тая история ще
ни вдигне нивото на грамотност?
Обаче като
слушам какви ужаси разказват родителите на подрастващи в прогимназиален етап,
се успокоявам, че можеше и по-лошо да е. Вчера гледам по телевизията едно семейство…
Не стига, че синчето е в 10-ти клас, ами и мама и татко – учители. Смятай значи
каква строева подготовка е у тях! Таткото – преподавател по информатика – вика:
„Разбрал съм се с комшиите – ще къртят само в междучасията.” Човекът едно кафе
не може да си забърка, щото от кухнята преподава жена му. Мъка! Добре че
навремето, когато мама ме натискаше да ставам учител, се запънах като магаре на
мост. Само през трупа ми! Иначе сега сигурно цял клас ученици щеше да стане
свидетел (дистанционно!) на доброволната ми смърт.
Значи… все
повече се убеждавам, че на учителите колкото и да им плащат,
Тоя проклет
вирус ще докара бая народ до душевен катарзис – това поне е сигурно! Аз вече
шести такъв катарзис преживявам сигурно за последните 10 дни. Нищо чудно като
приключи всичко, да установя, че вече мога дори да ходя по вода и да превръщам
водата във вино. (Това последното ще ми е особено полезно по време на
изолацията, но…)
Няма коментари:
Публикуване на коментар