Шофьорските ми неволи стигнаха и до Алманах „Огоста” 2022 📖, където им е мястото. Не, не че съм толкова талантлива, ама съм си продукт на Дивия Северозапад. Да видите, че и в Северозапада сме хора нормални (през повечето време😁), които си имаме своите, макар и леко грубички начини да се забавляваме със себе си и с другите.
Че с
писане трудно се оцелява или си е направо невъзможно, това е ясно. Понякога си
е каторга за нищо. През повечето време всъщност. Така де, нищо, което да
подкараш с двеста по магистралата. Нищо, на фона на което да си правиш
екзотични селфита със скъпи тропически коктейли. Нищо, което да облечеш за
звездно парти. Нищо, с което да си платиш околосветски круиз.
Но с
писането дори лаици като мен печелят други неща. Печелим спокойствие,
самочувствие, хармония, равновесие. Здрава психика. Това последното май е
печалба колкото за нас, толкова и за онези, които са обречени да ни познават
отблизо. Печелим своето място, когато нито едно друго не е успяло да стане
„нашето”. Или си го създаваме сами.
Но
най-вече, печелим умове и души. Печелим хора. Хора, като Tonyia Agapia, които
срещу още малко писане намират начин да те накарат да повярваш, че може би има
повече смисъл, отколкото си допускал. Писането ме запозна с Тоня, а сега си
имам топло кашмирено шалче, при това точно навреме. В събота летя за Осло,
където шалчето ще влезе в употреба по предназначение. Имам си и книга за из път
със стихове, които някой е написал вместо мен. Топлина за тялото, топлина и за
душата.
Би било наглост да искам повече. Е, аз съм си нагла по принцип, де (има солиден брой хора, които ще го потвърдят без да се колебаят), но точно сега не съм. ❤
Добре, че се намират хора, които вместо мен забелязват разни неща. Та днес получавам ей този скрийншот от Мадлен. Позачудих се от какъв зор ми праща снимка от Storytel, след като прекрасно знам, че книгата ми е вече част от платформата. После „вденах” какво всъщност виждам. 🙂
На върха
на класацията ТОП 50, пък било то и за днес само! 🙂 НЕлошо начало!
Е, дано
не е само за днес, де!...
С
престолонаследник №2 (a.k.a. малкия хун) след краткия престой в спешното вчера,
днес сме напът към нашата си „леля доктор” да потвърди или отрече поставената
диагноза. Не, че нещо, ама предпочитам да се подсигурявам поне двойно, когато
иде реч за здраве. Престолонаследник №1 (a.k.a. големия хун и бъдещ Атила ІІ,
ако съдя по ентусиазма, с който се мята във всяка хрумнала му идея, независимо
колко (само)унищожителна е тя), отказва да ни придружи. Има по-важна мисия – да
спасява виртуала от чудовища в поредната игра на телефона си.
Та
вървим с малкия, който е в настроение за дълбоки разговори.
- Мамо,
а откъде идват конете?
- Раждат
се като нас хората?
- Кой ги
ражда?
- Ами
други коне.
- Значи
понитата ги раждат други понита?
- Нещо
такова.
- А може
ли кон да роди пони?
А сега
де? Трябваше навремето да внимавам повече в часовете по генетика. Кой да
предположи, че ще ми потрябва нещо от там!
Междувременно
Престолонаследник №2 продължава да развива темата:
- В една
игра на телефона ми от два сандвича се ражда крава.
Предпочитам
да не споря с него, макар да съм убедена, че в живота е точно обратното.
И тук
той забива гвоздея:
- А от
какво се раждат хората?
- Не съм
сигурна. Ти как мислиш? – пробвам почвата, просто да знам докъде е стигнал в
материята.
На шест
е, едва ли е по-далеч от птичките и пчеличките… и понитата…
Оказва
се, че е навлязъл много, много дълбоко!
- Щом не
е от конете, значи хората се раждат от магаретата. Не може да е от кравите.
Зяпвам
да споря и… осъзнавам, че даже познавам такива хора май. Някои даже цялата
държава ги знае.
Изпадам
в дилема. Дали да му изнеса един подранил урок по биология или да го оставя да
рисува реалността такава, каквато е. Докато „сама си преценям” какво да
предприема, той хуква настрани.
- Я-а-а!... Виж! Мини-тигър!...
🐅🐅🐅
На снимката - Престолонаследник № 2 с мини-тигъра!
В сезона на листопада и сополите, в неделя сутрин вися с малкия син в спешното, понеже от снощи половината симфониета на Видин все едно се е настанила в дробчетата му. В кабинета има пациентка, така че чакаме в компанията на друга, която дойде след нас. Наоколо щъкат хора от персонала, но като цяло няма голям зор. Била съм там и в далеч по-екстремни моменти. Повръщали са ми в краката, припадали са хора, вкарвали са жертви от сбивания и катастрофи, предозирали, пияни, с инфаркти и инсулти, раждащи и умиращи… В момента е спокойно.
Докато не се появява друга една пациентка. Явно вече е минала през кабинета и са я пратили на рентген. Връща се с диск със снимката, който трябва да бъде „разчетен” от лекар. Доколкото разбирам, това отнема време, не знам по каква причина. И на мен ми се е налагало да чакам за разчитане, отнема между час и два някъде.
Та идва въпросната с диска, връчва го на една от сестрите и заявява с тон на реинкарнирана Клеопатра най-малко:
- И, ако може, да ми го разчетете по-бързо, щото ми писна да вися в тая болница. Плащам си, така че искам по-бързо да си тръгвам. Нямам цял ден да се мотая тука.
Не цитирам на 100 % точно, но да кажем на 90 %. Смисълът беше този. Плащам си, действайте по-бързо! Оня типичен манталитет, който вярва, че като подхвърли двайсетачка, ще се уреди с привилегия, ще си спести глоба, ще се „уреди”.
Не знам дали защото предната нощ заради симфониетата в гърдите на малкия бях спала общо около два часа, ама признавам си, ако към мен не се блещеха поне две камери, сигурно щях да ѝ причиня нещо особено гадно и болезнено.
Какво значи „плащам си”? Значи, че години наред не си се сетила да си внасяш осигуровките и сега ти е криво, че трябва да се бръкнеш за преглед? И понеже си се бръкнала, всичко трябва да се случва „по-бързо”. Писнало ѝ било! Ми аз не вярвам да са те канили с бъклица и китка в спешното. Ходи си плати 400 евро в някоя частна болница, на петà ще ти се завъртят сигурно! Или не?...
Както и да е.
Ако зависеше от мен, на мястото на дежурните в кабинета с чиста съвест щях да я оставя да замръкне и осъмне пред кабинета, та другия път да си знае докъде се простират правата и парите ѝ. Те си замълчаха повече от възпитано. Обясниха, че веднага задвижват процедурата, но просто отнема време. Ма тя си била плащала и ѝ било писнало.
После ни приеха нас, бяха мили, разбиращи, загрижени и дори се усмихваха на малкия. Изслушаха и мен, и него, съобразиха се с факта, че го е страх от игли, и въобще отнесоха се повече от човешки. И съм сигурна, че ще се отнесат така и с онази, дето „си плаща”. Но следващия път, когато попаднете в медицинско заведение, имайте едно наум за стадото, с което понякога тия хора там работят!
А вечерта гледам, във Враца медиците отново са в безсрочна стачка заради унизителното заплащане и безумните условия на труд.
Преди няколко дни, ако не знаете, ИZраждане внесли Законопроект за регистрация на чуждестранните агенти. Викам си, чакай да хвърля едно око, че имам нужда от малко смях тия дни. То вярно, че това тяхното е малко като да отидеш в клоунски костюм на погребение – леко лишено от добър вкус – ама нейсе. Дето се вика, не стреляйте по пианиста, той толкова си може, налЕ!
Все едно. Прочетох го. Честно казано, така не съм се смяла откакто навремето един тип се пробва да ме сваля като ми предложи да излезем навън да изпушим по една цигара. Викам му: „Аз не пуша”, а той: „Ми нищо. Аз ще пуша, а ти ще ме гледаш.” Интелектуалното ниво тук е горе-долу същото.
Та по тоя шедьовър на юридическата иZрожденска мисъл, уважаеми, всеки от вас, независимо в кой край на света се намира, ако се зове българин, има за задачка да се самодекларира като „чуждестранен агент” в мига, в който получи от чужбина сума, надвишаваща 1000 лева в рамките на една година. В срок до 15 дни от достигането на въпросната сума. Няма частно, няма юридическо лице, няма дарение, няма заплата! Агент си и това си е! И си длъжен да го декларираш. И да се самобичуваш всеки ден по три пъти. Опа, това го нямаше, ама съм сигурна, че се подразбираше. И да си платиш от тия 1000 лева билета за влака до Белене, където немедленно започваш да кълвеш камъни на ползу роду.
Не, че нещо, ама да си знаете: по силата на тоя напън (бих казала „мисловен”, ако имах дори бледо подозрение, че мисловна дейност е участвала в сътворяването му, но уви!)… Та по силата на тоя напън, ако тая година мама ви е пратила от Испания повече от 500 евро, вие сте чуждестранен агент. Мхм! Или ако дъщерята ви е пратила подобна сума да си покриете дървата за зимата или лекарствата за кръвно, вие сте чуждестранен агент. Ако детето ви е спечелило стипендия от чужбина (забравих да уточня: под „чужбина” трябва да разбирате всичко на запад и нито педя земя на изток от оная шикарна барака на морския бряг в село Константиново), детето е чуждестранен агент, а покрай него и вие. Ако си получил лекарства от чужбина на стойност над 1000 лева… точно така. Агент сте. Ако получавате заплата, субсидия, дарение, каквото и да е от прогнилия покварен запад… ще проверя разписанието на влаковете за Белене, ако ви интересува.
И сега ми изниква един въпрос:
На последните избори имаше значителен брой гласове за ИZраждане от чужбина. Не помня бройката, но който се интересува, има я на сайта на ЦИК. Та много ще ми е любопитно да чуя мнението на тия именно гласоподаватели, които евентуално биха попаднали в Белене по силата на същия закон, като чуждестранни агенти, финансирани от западното зло. Да, в Испания, Италия, Германия, Великобритания… Вътре сте, уважаеми! Коцето не ви харесва. Вие сте агенти и предатели. Така де, имам предвид ако тая невероятна глупост, евентуално бъде взета насериозно от някой с IQ над този на чамова летва. Надявам се, че колкото и да са видимо ощетени в това отношение някои от управленците ни, не са ЧАК ПЪК толкова зле, ама знае ли човек. За сведение, аз нямам доходи от запада или поне не в размер, който да ме качи на влака към каменоломната. Каква ирония, нали? А още по-голямата ирония е, че предложението идва от хора, за които и бушмените в Калахари знаят откъде идват субсидийките им. О, чакайте! Това беше на изток. Моя грешка.
Та така.
Вие, дето работите на запад, но гласувате за ИZраждане, сте чуждестранни агенти и продажници.
Баба ви, дето ѝ пращате пари, за да не умре от глад, студ и болестите си, е чуждестранен агент и продажник.
Детето ви, дето учи в университет, който плащате вие от Испания, Франция, Австрия или там някъде, е чуждестранен агент и продажник.
Болните и хората с увреждания, които получават дарения за лечение от чужбина, щото у нас „политиците” ни имат по-важни дела (като например да пишат 12-странични дивотии), са чуждестранни агенти и продажници.
Хората на изкуството, които получават заплащане от участия и турнета в чужбина, са чуждестранни агенти и продажници.
Писателите, с книги, преведени и продавани в чужбина, така де – на запад, са чуждестранни агенти и продажници.
И т.н., и т.н.
То като гледам, пак се задават избори. Ехо! Чуждестранните агенти! Вие, да. Дето на запад вярвате, че ИZраждане са новите Левски и Ботев. На изборите през февруари-март пак ли за безплатен билет за влака към каменоломната ще гласувате или…? Тя баба ви - чуждестранния агент, я го доживяла, я не, ама детето ви – чуждестранния агент в университета, със сигурност ще е тук, ако се случи.
