Иди ми - дойди ми... на министерско ниво

·                     8 март – Заради епидемията от COVID-19 Министерството на здравеопазването затваря кината и театрите. Подозирам съпротива от иначе кротките хора на изкуствата.

·                     10 март – Заповедта за затварянето на кина и театри ще бъде отменена – предвижда се публиката да бъде подреждана шахматно, през място и през ред. Имам чувството, че от Министерството на здравеопазването са забравили що за народ имат съмнителното удоволствие да управляват. „Ти на мен ли ще ми кажеш къде да седна, бе? Ти знаеш ли кой съм аз?! Тати държи десет декара мъгла у Родопите, бе , ей!...” А и си представям как отивам с мъжа и децата на кино и сядаме през ред и през седалка.

·                     13 март – Министерството на здравеопазването издава Заповед за извънредно положение в България за един месец. За кината и театрите вече никой нищо не казва – то е ясно, че на никой и не му дреме, щото по-страшното е, че се затварят ресторантите и салоните за красота. Само си представете! До дни ще са плъзнали орди от неподдържани жени, които не умеят да готвят!

·                     13 март, малко по-късно – Заповедта за извънредното положение е редактирана, защото на практика почти никой не успява да проумее какво точно се казва в нея. Кой може и кой не може да работи? Как трябва да работи? Общо взето, остава ясно само че ресторантите и салоните за красота нямало да работят. Това няма да просъществува дълго, помнете ми думата. Знаете ли що мъже са в ръцете на жени, които не могат едни яйца да опържат без да подпалят кухнята? Ами колко жени по-скоро биха рискували с коронавируса, отколкото без салона за красота?...

·                     13 март, още малко по-късно – Заповедта за извънредното положение е редактирана за трети път. Явно все още има неразбрали, а нещо ми подсказва, че и след тази редакция положението няма да се изясни кой знае колко. Поне става ясно, че ресторантите и салоните за хубост ЩЕ бачкат. Слава тебе, Господи! Ако ще се мре, поне да сме красиви и добре нахранени трупове!

·                     17 март – Проектозаконът за извънредното положение предвижда да се наказват с пробация за лекари, отказали да лекуват болни от covid-19.

·                     18 март – Здравната комисия се отказва от идеята да наказва с пробация лекари, отказали да лекуват болни от covid-19.

·                     25 март – Министерството на здравеопазването издава Заповед за забрана за преминаване през България на тежкотоварни камиони за Турция. От самото начало заподозрях, че Турция няма да го приеме много ентусиазирано. Шофьорите на тирове – още по-малко.

·                     25 март, три чáса по-късно – Забраната за преминаване през България на тежкотоварни камиони за Турция е отменена. Божке-е-е, направо не мога да повярвам! Никой не можеше да го предвиди. Турция е скръцнала със зъбки, шофьорите и собствениците на транспортни фирми са пожелали цялата женска част от родата на министъра до девето коляно и… voila!

·                     30 март – Министерството на здравеопазването издава Заповед за задължително носене на маски на обществени места. Разбира се, законите в България не дават точна и категорична дефиниция на понятието „обществено място” и е малко нещо неясно кое е и кое не е такова. Или както съвсем резонно попита един господин: „Ако жена ми е проститутка и практикува вкъщи, да считам ли, че е обществено място и вкъщи трябва да нося маска?” М? М?...

·                     31 март – Задължителното носене на маски на обществени места – ОТМЕНЕНА!!! Айде бе! Не може да бъде! Това пък ВЪОБЩЕ не съм го очаквала! Но пък съм в очакване на следващата заповед, която да бъде отменена. Просто ей така, да се вижда, че някъде някой работи или поне не е забравил да пише.