За ухилените емотикони и диагнозите зад тях

Все ми се е случвало да пиша по разни теми и поводи, ама за пръв път имам желание да пиша за хора, които знам, че няма да прочетат това докрай, пък и донякъде се надявам да не могат, дори и да искат. Така де, ако се разпознаете, а поради някаква причина все още не съм ви блокирала, моля, направете го вместо мен! Блокирайте ме и да забравим взаимно за съществуването си. Ще е по-добре за всички ни.

Та!

Във фейсбук съм от зората му у нас, даже аз не знам откога вече. Да кажем, че връзката ми с него е по-дълга от тази с мъжа ми, а с мъжа ми сме заедно вече 15 лета.

Фейсбук ме научи на доста неща, в това число и на толерантност, ако щете. Щом даже вече не ми растат рога и копита, когато видя поредния уонаби политолог / лекар / разбивач на конспирации / юрист / военен тактик, който даже името си пише с минимум две грешки, но пък искрено вярва, че отбира от политика / медицина /право / футбол и т.н. повече от всички световни лидери, специалисти, и капацитети взети заедно (хеле пък след третата ракия и втората салата), значи определено съм ъпгрейднала себе си, вярвайте ми. А имаше време, когато губех доста време в, образно казано, заравняване на пейзажа с такива.

За всичкото това време имах… повтарям – имаХ… само един блокиран потребител на блатото. Така де. Два профила на един и същи човек и то за тъпотия, признавам си, ама тъпотия, която ме хвана в малко шибан момент. Виж, мен ме е блокирал камара народ, което не само не ме натъжава ами ми е повод за гордост почти. Нито един не го е направил без основателна причина, тоест без да съм го докарала дотам да гризе килима от яд, понякога даже без да искам. Даже има една, дето ме блокира, защото казах, че отглеждам две деца в компанията на две котки. Всякакви чешити!

Само за днес обаче имам 36 блокирани дотук и смятам да ги увелича. И ще е така оттук нататък, защото може да се каже, че открих единствения тип идиоти, които не че не мога, ама хич не искам да търпя, пък дори и под формата на игнориране.

М-не, не са феновете на ИЗраждане / Атака / НФСБ и подобната им сган. Даже те са посвоему любопитни за наблюдение по линия на народопсихологията, пък и е казано – „дръж приятелите близо, враговете – още по-близо”. Лудите не бива да ги изпускаш от поглед, защото не се знае какво ще направят, ако им обърнеш гръб. Агресивните луди – още по-малко.

И феновете на ГЕРБ / БСП и производните им не са. Мисля, че всъщност Корнелия Нинова е доста стилна дама, веднъж я видях на живо. Аз и Костадинов го видях. Докато не си отваря устата, е доста приличен даже. Проблемът му е, че не я затваря.

Не, не са и онези, с които поради необяснима (за мен, де) причина не можем да се „срещнем” по темата за актуалните събития отвъд Черно море. Имам куп приятели руснаци, които са едни от най-прекрасните хора, които съм срещала. Слава тебе, Господи, Путин не е сред тях. Пък и да беше, нямаше да си призная, де.

Не са и онези, които някога са си помислили, че мие важно мнението им за умствения ми капацитет, или външността ми, или местожителството ми или каквото се сетите там. Достатъчно съм самовлюбена, за да не ми трябва одобрението дори на близките ми, камо ли пък на останалите седем милиарда.

Бога ми, не са и неграмотните, феновете на чалгата, на „Ергенът”, на Хелс китчен, на плеймейтки или дори на Джорджано.

Чакайте! Грешка! Джорджано не е за този списък. Той е институция. Ако има фенове, тези хора са за национална награда минимум.

Единствените, с чието съществуване не искам да се примиря, освен хлебарките, които понякога дори са забавни, особено онази в „Буболечка кючек” и другата в анимацията „Уол-И”… Та единствените такива са онези с хилещите се емотикони под публикации за нечия смърт.

Сега! Безкрайно беше сладко, когато Стоянка Мутафова разказваше как на погребението на баща си насред църквата избухнала в истеричен смях, но… Но!!! Ти НЕ СЕ Стоянка Мутафова и няма да бъдеш дори след милион прераждания.

Не може под съобщение за нечия смърт, пък ако ще и на Андерш Брайвик да е (добре де, там по изключение може и да може, също и под тези за смъртта на Хитлер, Сталин и прочее сган, макар пак да не е съвсем в духа на добрия тон), ти да изпляскаш ухилено емотиконче, въобразявайки си, че си по-голям от смъртта. Ами не си. Без значение дали е смъртта на руснак, украинец, генерал или клошар, бял или цветнокож. Просто не можеш без с това да си подпишеш собственоръчно декларация за отказ от човешки облик и права.

И не, ухиленото емотиконче под нечия смърт не се обяснява с това дали вярваш или не на онзи, който е публикувал съответната новина. Не, не можеш да го оправдаеш с „ми то щото ни писна да ни лъжат”. Не, не можеш да го оправдаеш с „тоя беше тъп / грозен / нагъл”. Нали претендираш, че ти НЕ си като него?... Или се мислиш за голям хуморист, м? Над нещата си! О, колко сладка заблуда!...

Та това е, уважаеми! Единственото племе фейсбук-потребители, които не искам да приема и които днес, на деня на майката, си казах, че заради децата си, не бива да търпя. Децата ми… всъщност всички деца, не само моите… нямат нужда от ухилени емотикончета и онези, които стоят зад тях. Аз нямам нужда от ухилени емотикончета, освен ако не е под постове от типа на съобщението на чеченската армия, че онзи ден е отстреляла украинския националист Степан Бандера. Ако не разбирате защо е това изключение, направете си бърза справка кой и кога всъщност е отстрелял въпросния!

И да приключим с молбата, която вече отправих! Ако сте от въпросното племе, моля, моля коленопреклонно, блокирайте ме, за да ми спестите усилието да го правя аз! Защото ще го направя при пръв удобен случай. Да кажем, че личната ми хигиена, освен редовно къпане, козметик и фризьор, включва и това. Предварително благодаря! А когато ухиленото емотиконче започнете да го ползвате най-вече под призивите за национални революции в махленски мащаб и вицовете, ей тогава добре дошли!

Войната има много измерения - всичките уродливи!

„Наистина не знаех, че библиотекарите са толкова опасна група. Те са подривни. Мислиш, че просто си седят там зад бюрото мирно и тихо. А те всъщност подготвят революция, човече! Не бих се забърквал с тях.”

/Майкъл Мур/

При масирания обстрел на град Чернигов в Северна Украйна, близо до границата с Беларус, вчера ракета улучи и подпали жилищна сграда. При други попадения, оказва се, са силно пострадали градската библиотека(❗️) и градската детска библиотека(❗️❗️❗️). Толкова за „обстрелват се само военни обекти и обекти от стратегическо значение”! Толкова за „специалната операция”, дето някои още се чудят дали да признаят, че си е война като по учебник, а други упорито наричаха доскоро „учение”.

От друга страна, кое, ако не едно хранилище на паметта, може да е по-стратегически обект във времена на война и явни опити за заличаване на чуждата идентичност?

Война, война, война!!! Понеже не съм министър, нито император, пардон – президент, та мога да си позволя да наричам ставащото както си искам. Война!

Може би някои от вас помнят атаките над Сараево през 1992 г. и как хората от библиотеката там изнасяха на ръце и спасяваха от унищожение безценните ръкописи и книги, докато върху главите им се сипеха снаряди. Докато някакви типове си играеха и продължават да си играят на „специална-операция-тире-война”, едни ХОРА се опитват да се борят по различен начин.

Дайте да се разберем! В настоящата специална операция, дето си е чиста проба Трета световна война, ама нейсе, няма и няма и да има победители, точно както във всички предишни откакто свят светува. Все едно накрая кой ще вдигне купата. (А че ще я вдигнат шепа генетично лишени от човечност социопати и още толкова олигарси с крупни бизнес интереси, е ясно и за кокошките.) Виж, губещите са много. Милиони. Много милиони. Някои вече мъртви, други – живи, които трябва да се справят с мисълта за първите. Не, това не е война на Русия с Украйна. Не е и война на Русия с Европа или със САЩ или с планетата Клингон. Русия не иска войната на Путин, но кой ли я пита! Това е война на един човек (добре де, може да са няколко такива покрай него) срещу други подобни нему амбициозно болни. Костюмирани чичаци с налудности за световно господство. За съжаление, очевидно – и с повече власт отколкото е полезно да им се дава. (Ако мога да цитирам един възрастен човек от квартала, на тия и ръчна количка не трябва да им се дава да бутат, те цели държави са им дали в ръцете!) Не се наемам да гадая защо им е, а и не ме интересува. Мога само да се надявам, че не всички в обкръжението им са до такава степен изкривени, озлобени и деградирали. Че все още се намират и разумни хора там, които да ги дръпнат за ревера и да им напомнят, че са там в услуга на хората, а не за да изискват такава от народите си.

Но да оставим настрани Путин, Зеленски и другите играчи! Да погледнем малко встрани, към една паралелна, но не по-малко ожесточена война. По-тиха, но също толкова кървава.

На 25 февруари Украинската библиотечна асоциация отправи предизвикателство към света – библиотекарите от всички страни да се обединят, за да заявят, че истината няма да бъде заглушена, че свободата на словото няма да се окаже в очертани от политиците удобни граници. Че никой няма право да посяга върху достъпът до информация, никой няма право безнаказано да използва дезинформацията и откровените лъжи в преследване на икономически, териториални или някакви други свои амбиции. Иска ми се да вярвам, че апелът им ще бъде чут и последван.

  

  

Разбира се, от библиотечната асоциация в Русия засега мълчат, но мълчанието не винаги е знак за несъгласие. То и за съгласие не е, така че всеки да го тълкува както иска. Аз не искам никак. Защото и едните са ми колеги, и другите.

Украинските библиотекари не са в униформа и не носят автомати, но може би ще се окаже, че в крайна сметка са по-добре въоръжени от която и да било армия – с онова, което знаят, говорят, пишат и работят.

Безрезервната си подкрепа за колегите си от Украйна вече засвидетелстваха библиотечните организации от редица държави като Великобритания, Румъния, Чехия, Полша, Германия, Литва, Латвия, Естония, Дания, Холандия, а също и професионални организации от ранга на EBLIDA (Европейското бюро на библиотечните, информационните и документационните асоциации), NAPLE (Национален орган на обществените библиотеки в Европа), PL2030 (организация, базирана в Брюксел, която работи за свързване на библиотеките с трансгранични инициативи и иновативни проекти), CILIP (Британската библиотечна и информационна асоциация), членове на ИФЛА и стотици други. И това не е подкрепа „за” този или онзи участник в една тъпа война, а подкрепа за едни хора, натоварени с много по-голяма отговорност, простираща се отвъд граници, политики и бизнес-интереси.

Повече информация за случващото се на този фронт, оставащ някъде встрани от „ексклузивните” новинарски репортажи, можете да намерите на страницата на Украинската библиотечна асоциация.

И за да не кажете, че съм пристрастна, ето ви мнението на големия Нийл Геймън под един силно емоционален туит на Николас Пуул, изпълнителния директор на CILIP, по повод ситуацията в украинските библиотеки:

„ПРАВИЛО №1: НЕ СЕ Е@В@Й С БИБЛИОТЕКАРИТЕ!”

Защото от тях, в крайна сметка, зависи как и дали изобщо ще останеш в историята, бих добавила. 📖📖📖

EDIT: На 3 март с призив в подкрепа на Украйна излезе и Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА):

Позицията на ББИА!!!