В понеделник, на 12 юни при катастрофа с мотор е загинал Трийт Уилямс. На 71 години. Шофьорът на насрещно движеща се кола не го видял и го помел.
Израснахме с неговия Джордж Бъргър. Пеехме “Let the sunshine in” с него, крещяхме против войната и агресията с неговите хипита, танцувахме като валкирии на последните кадри от „Коса“. Беше странно усещане – за бунт и свобода, за разбиване на системи и бариери, за пречистване, за неудържимост. За събуждане. Събуждане от кома, в която някой друг ни е вкарал. Някой, който се надяваше ние да печелим неговите войни, да мразим вместо него.
„Коса“ беше революция – нищо по-малко. Най-опустошителния антивоенен манифест на цял един нов свят! Беше счупване на рамки и окови. Беше заявка, че светът се е променил. Родило се е поколение, което отказва да мрази, да воюва, да умира напразно. А Трийт Уилямс и неговият Бъргър се превърнаха в символ на новото, непокорното, волното, цветното, на мирното, но и безкомпромисно ново поколение. Безкомпромисно в отказа си да разпространява отрова и мрак. Безкомпромисно в желанието си самó да избира приятелите и враговете си, каузите си, битките си, бъдещето си.
Трийт Уилямс с ролята си в „Коса“ ни научи за какво си струва да отрежем косата си! Може би сега повече от всякога е наложително да го гледаме отново и отново, до прималяване, до татуиране, но промяна на ДНК-то. До проумяване!!!
LET THE SUNSHINE IN!!!!
