Новогодишно видео

 

Трябваше да запиша едно новогодишно видео, но – както винаги – забравила съм. В свое оправдание ще кажа, че от пет дни съм вкъщи с хуните, а те – миличките – за тези пет дни са излизали навън точно три пъти за по половин-един час, щото времето е отврат. Логично, всички започваме да изтрещяваме. Но видеото не търпи отлагане. Та…

Мацвам малко грим, сресвам се за пръв път от три дни и се намъквам в една ризка, която хич не се връзва с долнището на пижамата, ама това последното само аз си го виждам. Разполагам телефона на достатъчно високо, че да не хваща в кадър хаоса покрай мен, а само малко завеси и коледна украса, и… се започва с мъката.

Честно казано, докато не ми се наложи да правя това в домашни условия, нямах представа в какъв ад понякога се налага да работят режисьори и оператори и защо мнозина от тях са с нервната система на електрическа змиорка. Добре де, не познавам оператори и режисьори, но след тазвечерния ми опит в заснемането на едно видео с дължина под 2 минути, шапка им свалям!

Първите пет или шест дубъла си ги провалям самолично, разбира се. В саботирането на следващите се включват и хуните, всеки според възможностите си.

АЗ (на 44): - Здравейте, приятели, читатели и почитатели на хубавите български книги! Казвам се Валентина Вълчева и…

Престолонаследник № 1 (на 9): - Мамо-о-о, искам сок!

АЗ: - Е, точно сега ли?... Добре. Сипи си и иди оттатък, че имам малко работа!... Ето ти едно кексче да си го разделите с брат ти! (Плаха надежда, че кексчето ще ми осигури така необходимата тишина.)… Отначало! Здравейте, скъпи приятели, читатели и почитатели…

Престолонаследник № 2 (на 5): - Мамо-о-о-о, Коко изяде кексчето и не ми отчупи. Искам и аз!

Престолонаследник № 1: - Не е вярно. Дадох му парче, а той каза, че съм го облизал, и не го искаше…

АЗ: - Нямам повече кексчета. Вземи си нещо друго и ме остави за малко!

Престолонаследник № 2: - Може ли шокоУад?

АЗ: - Може. Изчезвай!... Здравейте, скъпи приятели, читатели и почитатели на хубавите…

Престолонаследник № 1: - Мамо-о-о-о, Пухи повърна в коридора!... Бляк!...

АЗ: - Добре, ще го почистя след малко. Гледайте да не го настъпите дотогава!... Здравейте, скъпи приятели, читатели и почитатели…

Престолонаследник № 2: - Мамо-о-о-о, Коко ме Литна по дупИто!...

Престолонаследник № 1: - Не е вярно. Исках да го цункам…

АЗ: - Коко, ще те изям след малко, бе! Само да приключа с това!... Добре. Мамка му! Хайде пак!... Здравейте, приятели, читатели и почитатели на хубавите български книги! Казвам се…

Престолонаследник № 2 (ревейки): - Мамо-о-о-о, Коко ми счупи къщичката в игЛата и сега кокошката ми е навън и не мога да я хвана…

АЗ: - Коко, помогни на брат ти да си хване тъпата кокошка, бе!... И го накарай да млъкне, че не знам дали ме разбираш!...

Престолонаследник № 1: - Ама, мамо, тя не е навън. Играта бъгна и кокошката заседна в стената…

АЗ: - Въобще не ми е зор! Намери му кокошка и го накарай да млъкне! Става ли?... Здравейте, приятели, читатели и почитатели на хубавите български книги! Казвам се Валентина Вълчева и съм автор на две кни…

Престолонаследник № 2: - Мамо-о-о…

АЗ: - КАКВО-О-О?!...

Престолонаследник № 2: - Ака ми се!...

АЗ: - И аз какво да направя, бе? (Това сигурно и комшиите го чуха съвсем ясно.)

Престолонаследник № 2: - Ами… къде да акам?

АЗ (вече на ръба на нервна криза): - В хладилника!

Престолонаследник № 2 (с гърнето си в ръка и изцъклен от почуда поглед надниква през прага): - К`во?!...

АЗ (леко през зъби, но все още с усмивка): - Иди оттакък и ме чакай! Става ли?

Престолонаследник № 2: - Става.

АЗ: - Слава богу! Да му се не види и… Ох, добре. Пак!... Здравейте, приятели, читатели и почитатели на хубавите български книги! Казвам се Валентина Вълчева и съм автор на две книги, които…

Котката (на около 11): - Мяу! (впивайки нокти в крака ми в знак, че е гладна сега и веднага)

АЗ: - Разкарай се! Няма да умреш от глад за пет минути!... Здравейте, приятели, читатели и почитатели на хубавите български книги! Казвам се Валенти…

Престолонаследник № 1: Мамо-о-о-о, ела да избършеш Сашко!...

АЗ: (отивам)

Пак АЗ (след пет минути): - Добре. Да не сте гъкнали в следващите пет минути или ще останете без таблети, телефони, лаптопи и телевизия за цялата вечер. Ясна ли съм?

Престолонаследник № 1 и № 2: (кимат в синхрон, ужасени от подобна перспектива).

АЗ: Здравейте, приятели, читатели и почитатели на хубавите български книги! Казвам се Валентина Вълчева и съм автор на…

Най-накрая успявам да запиша видеото без да стискам зъби, без тикове от нерви и без да крещя по хората, дето ще го видят.

За телефоните и децата - мисия почти невъзможна

Ако някоя прелестна сутрин се събудите и поради някаква причина усетите липса на адреналин в кръвта (макар че ако имате деца, не виждам вариант да ви се случи), не е необходимо да търсите високи мостове за бънджи-скокове или да дивеете по чукарите за един свестен полет с делтапланер. Просто се опитайте да проведете един най-обикновен служебен телефонен разговор в присъствието на две-тригодишно дете! Или на повече от едно. Малко екстремни спортове могат да ви осигурят подобно преживяване на ръба на нервния и психически срив!

И докато приятелите и приятелките ви най-вероятно вече са свикнали със странните диалози и успяват, дето се вика, да хванат същественото сред крясъците, заплахите, молбите и вайкането, то служебните разговори например се превръщат в същинска комедия с елементи на трагедия, а в някои случаи може дори да ви костват уволнение и трайно влошени отношения с ръководното тяло.

Представете си, че ви звъни телефона от офиса. Вдигате, защото наистина е важно – натискат ви срокове, опитвате се да балансирате не две, а поне четири дини под една мишница, особено във времена на хоум-офис като днешните, – и... се започва:

-  Да, господин Петров! Разбира се, че е удобно. Не, не ме събуждате. Осем сутринта е и... ИЗВАДИ СИ ПРЪСТА ОТ УХОТО НА СЕСТРА СИ ВЕД-НА-ГА!... Съжалявам, господин Петров, децата тук... МАХНИ СЕ ОТ ТАМ, АКО НЕ ИСКАШ ДА ТИ СЕ СЛУЧИ НЕЩО МНОГО ЛОШО, РАЗБРА ЛИ МЕ!!!... Извинете! Тук е малка лудница. Та какво казвахте?... Проектът за еди-кое-си ли?... НЕ, НЕ, НЕ! ДА НЕ СИ ПОСМЯЛ!... Извинете! Та проектът... МАРШ ОТ ТАМ! МАРШ КАЗАХ ИЛИ... Ох! Съжалявам! Да, почти е готов. Остава само да... АКО ПИПНЕШ КОНТАКТА, НЕ ОТГОВАРЯМ ЗА ПОСЛЕДСТВИЯТА, РАЗБРА ЛИ?!... Набрала съм текста. Излезе около сто и петдесет страници. Остава само да... ЩЕ ТИ ОТСКУБНА УШИТЕ, АКО НЕ СЕ МАХНЕШ ОТ ТАМ, РАЗБРА ЛИ?!... По дяволите! Та какво казвах? Остава само да добавя диаграмите за... КАКВО ПРАВИШ ТАМ? ДА НЕ БИ ДА СЕ ОПИТВАШ ДА СЕ НААКАШ? ВЕДНАГА ОТИВАЙ НА ГЪРНЕТО! ВЕДНАГА!!!... Мамка му!... Опа! Съжалявам, господин Петров! Та остава само да оправя диаграмите за измененията по месеци и... КАКВО?! НАПИШКА ЛИ СЕ?!... САМО ДА СИ ПОСМЯЛ!!!... Да му се не види! Диаграмите. Подготвила съм ги, довечера ще ги вмъкна в текста и ще е готов. Ще ви го пратя по... ГЪРНЕТО! ГЪРНЕТО КАЗАХ!!!... Ще ви ги пратя по имейла да го погледнете и да ми кажете, ако имате някакви забележки, защото... АКО ГО НАПРАВИШ, ДА ЗНАЕШ, ЧЕ СТРАШНО ЩЕ ПОБЕСНЕЯ! ПОЗНАВАШ МЕ!... защото е ваканция, децата са си вкъщи и няма кой да се занимава с тях през деня, докато... ЩЕ СИ ТРЪГНА И ПОВЕЧЕ НЯМА ДА МИ ВИДИШ ОЧИТЕ, АКО НЕ ПРЕСТАНЕШ, ЯСНО ЛИ Е?! ИСКАШ ЛИ ДА СИ ТРЪГНА?!?! ИСКАШ ЛИ?!?!?!... Уф! Какво казвах? А, да. Децата са вкъщи и чувате как е... АХ, ТИ, МАЛЪК НЕГОДНИК! ЗАЩО?! ЗАЩО ГО НАПРАВИ?!?!?!... Не, не вие, господин Петров. Малкият тук... ВЕДНАГА КАЗАХ!... Дали мога да добавя какво?... КАКВО КАЗА?!?!?! ОТКЪДЕ СИ НАУЧИЛ ТИЯ ЛОШИ ДУМИЧКИ ТИ, БЕ?!... Дали мога да добавя годишния процент? Да, няма проблем просто... ЩЕ СЕ САМОУБИЯ ВЕЧЕ, АКО НЕ МЛЪКНЕТЕ! ЧУВАТЕ ЛИ?!... Не, не вие, господине! Да, няма проблем, ще го вмъкна, мисля, че пазя файла на някоя от флашките. Само преди това... ЩЕ ТЕ НАПЛЯСКАМ ВЕЧЕ! ИЗВАДИ СИ ПРЪСТИТЕ ОТ ВРАТАТА НА ШКАФА ПРЕДИ ДА СИ ГИ СМАЗАЛ!... О, Боже! Ще полудея с тези зверчета вече!... Да. Та... май го пазя някъде тук, но в този хаос ще успея да го изровя сигурно... ВЕДНАГА! ВЕДНАГА СИ МАХНИ ПРЪСТИТЕ ОТ ТАМ, ТИ, МАЛЪК... Господи! Ще го потърся довечера, когато децата заспят, защото сега... НЕ, НЕ СИ БЪРШИ НОСА В ЗАВЕСАТА! НА КАКВО СЪМ ТЕ УЧИЛА?! ЯВНО НА НИЩО... Да, господин Петров. Да, разбрах. Извинете за хаоса! Да, да. Разбира се, че ще се справя. Няма проблем. Довечера... ЩЕ ТЕ НАПЛЯСКАМ ВЕЧЕ, ОБЕЩАВАМ ТИ! РАЗБРА ЛИ?!...

Някъде тук връзката прекъсва. Господин Петров вече разполага с много повече информация за житието ви на родител, отколкото някога е имал намерение да получава, и предпочита да си съхрани малкото останала му невинност.

Вие от своя страна забравяте за него още преди да сте захвърлила телефона в неизвестна посока, докато преследвате сина си, за да му махнете от главата найлоновата торба, която е нахлузил, или дъщеря си, за да измъкнете от пухкавите й пръстчета спиралата „Мейбълин”, за която оня ден се изръсихте с пари колкото за цял пакет памперси в момент на отмъстително настроение, преди да е изписала тапетите с нея.

Последвалите монолози ги проследява само евентуално някой и друг късметлия от най-близките ви съседи, но те така или иначе вече са претръпнали или си имат своите такива за крещене по тяхното домочадие.

Общо взето децата имат странна непоносимост към правилото да мълчат, докато мама и татко разговарят по телефона. Може и да има изключения, но моите не са от тях.

Събота, събота, събота... Събота рано във Видин...

Започвам съботата по пижама. Мъжка. Стои ми все едно съм я откраднала от Дядо Коледа – червеничка една такава, с весел надпис „НО-НО” на гърдите, размер 2ХL… Ама в бързината съм пропуснала да видя, че пише „Мъжка пижама” на етикета. Така де. Кой мъж ще облече червена пижама на снежинки и коледни шапчици?!... Както и да е. Реших да не я връщам. Късмет, дето се вика. Ама мъжкото 2ХL далеч не е като женското 2ХL, та се налага да навивам ръкавите и крачолите, за да не ги застъпвам.

Но не за пижамата ми е мисълта.

Докато държа кафето под око да не тръгне по масата, щото все още категорично отказвам да инвестирам в кафе-машина и си го приготвям по пещерния начин – в джезве, с бързоварче, от ония, дето няма-няма, пък ти гръмнат в ръцете – отвън по булеварда две линейки профучават на сирени и светлини, подсещайки ме, че е именно събота.

В събота не излизаш, освен ако не е крайно необходимо. Посещението на Съботния битак, разбира се, е крайна необходимост за някои като нас, още повече че миналия го пропуснахме по независещи от нас причини. Бях на работа тоест.

В събота не се качваш на автомобил, защото истината е, че пеш ще стигнеш по-бързо, особено ако целта ти е покрай битака и „Lidl”.

В събота пешеходните пътеки по „Панония” от „Кауфланд” до „Кокиче” се пресичат като на военно обучение в минно поле. В плътна формация, като всеки държи под око някоя посока и крещи предупреждения към другите членове на екипа и/или псувни по напиращите пълчища автомобили, на прибежки и припълзявания.

В събота дори децата имат право да псуват безнаказано по улиците в района на битака. Изпитанието е като за „Игри на волята” мастър-левъл.

В събота коронавирусът избледнява на фона на една друга смъртоносна заплаха – 70+-годишен шофьор с проблемни стави и диоптрични очила, седнал зад волана на 40+-годишна Ладичка и убеден, че изпуска най-ценните минути за пазаруване.

В събота…

Ами в събота, ако си достатъчно бърз и наблюдателен обаче, можеш да се прибереш вкъщи с мистериозния Господин Дърво и сладурски мини-свещник Тиква. Хелоуин мина, ама на кого му пука! Всеки ден е празник, щом сме живи, здрави и заедно. Особено в събота!