Премиера

Секс, наркотици и рокендрол!

Привлякох ли вниманието ви?... Така! А сега да си поговорим сериозно!

На 12-И МАЙ (четвъртък) в Залата за изяви на Регионална библиотека "Михалаки Георгиев" - Видин (Да, има такъв град, жив е, диша и дори няма нужда от кислородна терапия, за да се чувства добре и да поема с пълни гърди Дунава, без да го е грижа вие и Мартин Карбовски какво мислите за него) ще се състои премиерата на четвъртата ми книга и втори роман „Мълчаниетопомежду ни”, видяла бял свят благодарение изцяло на добрата воля на Bukvite\Буквите и Иван Богданов.

Признавам си, „Мълчанието помежду ни” нямаше да го има, ако Богданов не беше толкова дразнещо упорито същество, което на моменти едновременно ми се иска да пратя по дяволите и да провъзглася за член от семейството. То с роднините обикновено е така. (Ако му зачисля хуните за един ден дори, сам ще се откаже от членство във фамилията – това поне е сигурно.)

Дори не знам как и защо го написах това нещо, но знам, че съм влюбена в него (в романа, не в Богданов – да не стане сега някое недоразумение, че ми писна да съм все в оправдателен режим тия дни), защото в тази история има толкова много от мен, колкото не е възможно. И всъщност толкова малко. Не се палете излишно! При това без да има и грам автобиографичен елемент, освен много малко. Ама много малко наистина!!! (Който се разпознае все пак, моля, за свое и мое добро да си замълчи! Където е необходимо, ще си платя, по дяволите!)

Факт! Богданов ми гласува доверие, когато откровено не го заслужавах, дори и само защото аз не пиша, за да издавам на всяка цена. Аз НЕ искам да издавам. Не искам името си върху корица – искам корицата си без име, за да мога да проследя лицето на момчето в метрото, което виждам да я е отворило. Аз искам да воайорствам от сенките, да наблюдавам как моите неща добиват самостоятелен живот, изкушават, извършват престъпления, живеят. Искам да гледам как някакви хора се влюбват в мен, само за да се разочароват. Такъв е редът във Вселената, по дяволите. Ако не ви харесва, проблемът си е само ваш. Аз съм свикнала да разочаровам хората, които си въобразяват, че имат правото да очакват нещо от мен.

В този роман съм аз на 100 % без нито за миг да е лично. Аз като музика, като светоусещане, като звук и емоция. Като мисъл и емоция. Като колебание също.

„Мълчаниетопомежду ни” се роди против мен, против желанието ми да споделям себе си. Той е личната ми плейлиста, която си пускам когато ми е най-грозно, най-самотно, най-пропаднало. В него има толкова много музика, че повече не може да бъде. В него има ужасно много китара, ужасно много лудост, ужасно много любов, ужасно много… мен. Ужасно много блус, рок, гръндж, хардкор. Абе музика, да му се не види! И любов. Споменах ли любов?...

На 12-и май в Залата за изяви на библиотеката (ако дотогава не скапя съвсем нервната система на Богданов, пък и своята собствена) ще представим „Мълчанието помежду ни” на онези от вас, които все още по необясними причини вярват, че имам какво да им кажа или че искат да чуят моята музика, защото в този роман музиката е в изобилие, до задушаване, точно като любовта. Аз имам какво да кажа, разбира се, но не гарантирам, че е това, което очаквате да чуете. Но пък е добра възможност. Ако все още искате да чуете за мен неща, които и собствените ми родители не са чували, това е вашият шанс! Пък и моят, де. Моля ви, елате и ми дайте шанс да се възползвам от легендите, които ще измислите за мен, защото Богданов казва, че един от основните пътища към популярността е създаването на легенди! Имам нужда от нови легенди за себе си!!!

На финална права

По неписано правило хората най-безцеремонно се хвърлят в теми, от които почти нищо не вдяват. Сигурна съм, че психологията има обяснение, но ще го оставя за по-нататък.

Горе-долу на същия принцип се хвърлих и аз преди време в приключение да напиша нещо като рокендрол роман. Исках да е книга, от която звучи рок във всичките му разновидности. Естествено, че нищо не разбирам от музика, но пък съм добър слушател, с амбицията да приобщи всеки, който поддаде, към сектата на меломаните, закусващи с хард и хеви, обядващи с траш и блек и засядащи вечер на по чаша водка под звука на стилово престъпление от джаз, блус и гръндж.

В крайна сметка, не мисля, че се получи съвсем по план. Вместо роман за рокендрол, свобода, секс, наркотици, алкохол и задимени моторджийски барове, се получи една… да кажем музикантска любовна история. Не, че и това изброеното го няма, де. Но излезе по-малко вулгарна и цинична, отколкото я исках, и далеч по-влюбена. Не стана груба, макар на моменти да звучи така.

Честно казано, голяма борба падна, защото от самото начало, сякаш напук, всички герои в романа започнаха да се държат като тийнейджъри в тежък пубертет и да правят всичко по възможно най-трудния и съответно вбесяващ начин. Вместо да си гледат любовта и музиката, докато висят по сумрачни клубове или правят секс, както се очакваше от тях, те сякаш дебнеха всеки удобен случай да се хванат за косите. В един момент започна да ми се струва, че всеки път, когато посегна към клавиатурата, бушоните в главата на някого започват да гърмят като новогодишни фойерверки.

Хубавото е, че никой не умря, дори и тези, на които им се искаше. От героите ми имам предвид, защото за някои от тях имах сериозни опасения, че няма да свършат добре, а аз не съм по трагичния финал. Сигурна съм, че отново музиката изигра основната роля – като декор, терапия, антидепресант, спасение, алтернативен начин на изразяване, любовно обяснение, дрога, ако щете. Последният косъм, за който да се хванеш.

Така че все пак стана. Стана роман за шумен рок и раздрънкан блус, за водка, бърбън или бира – според предпочитанията, за смъртоносно опушени барове, борба за надмощие, за любов, насилие, потъване, изплуване... И за новото начало чрез една игра на въпроси и предизвикателства, в която мълчанието става все по-малко, а прошката все повече и по-искрена. За моментите, когато нямаш друг избор, освен да обичаш някого с всичките му кривини и пороци, с всичките му страхове и маски, с всичките му причини да мълчи или да ти устройва най-музикантските скандали на шест струни.

……………………………..

Защо пиша всичко това?

Благодарение на фондация Bukvite\Буквите, „Мълчанието помежду ни” е на финална права. Има си корица и предстои съвсем скоро да излезе от печат и най-накрая да се отърва от необходимостта да спасявам някого от всички онези откачалки в него. Каквото можах, направих.

Премиерата ще е на 12-и май в Регионална библиотека "Михалаки Георгиев" - Видин.