Дистанционното обучение у нас

-                      Писането е тъпо-о-о-о!...

Реве с пълно гърло и крокодилски сълзи капят като зрели круши по учебната тетрадка. Престолонаследник №1 в целият му инатлив блясък!

Абе, маме! Навремето майка ти… аз, де – същата… искаше да става следващия Буковски, Хемингуей и Селинджър в едно, бе! Ти на кой си се метнал такъв?! Как така писането е тъпо-о-о-о?!... Ма не може, бе! Майка ти – графоман, а ти… тъпо било. Ма не може пък съвсем нищо да не си закачил от тая моя болест! Поне мъничко, бе! Ей толковка… колкото за тамазлък, дето викат бабите.

`Айде – писателка не станах, ама библиотекар съм, бе, „под ягодите” (ако мога да си присвоя израза на една дама от фейсбук)!!!... Все някъде трябва да има неписано правило, че децата на библиотекарките са задължени да обожават писането и четенето. Ако няма, аз ще го напиша, с чук и длето ще го издълбая на челото на Мадарския конник, на Белоградчишките скали, ще го изрисувам с гуано на стените на пещерата Магура, но трябва да го има!...

-                      Искам да рисувам математика-а-а-а!... – продължава той.

Каква математика, бе, пиле? Аз даже в твоя учебник (ЗА ПЪРВИ КЛАС!!!) някой път гледам като теле в железница. Ти откъде тая страст по математиката завъди? Щото и баща ти не е като да е разбивал олимпиадите по математика в училище. Вярно, той строително училище е завършил, чертането и сметките на количество бетон, арматура, кофраж, лепило и плочки са му като сутрешна разгрявка, ма чак пък такова тръшкане за пустата математика!...

Пак започвам да пресмятам от колко време сме на дистанционно обучение вкъщи. Ми както и да го броя, все са си общо осем дни, ако не смятаме почивните. А аз не мога да се отърва от натрапчивото усещане, че караме втори месец в тая пехливанска схватка на инати. Лошото е, че започвам на бахтисвам, а той не.

Все по-често си представям тайно как убивам Мария Монтесори!... И доктор Спок. И Макаренко, колкото и тайно да се изкушавам да заложа точно на неговите методи в условията на дистанционно обучение.

Значи… или това трябва да свърши възможно най-скоро, или ще приключа извънредното положение с тежък алкохолизъм, дълбока депресия и/или проблеми с овладяването на гнева. Не, това последното си го имам от преди. Значи остават другите две вероятности. Вече включвам телевизора с едно такова чувство, с каквото другите вероятно влизат в църква. Пускам го и се моля, ама от сърце се моля, генерал-майор Мутафчийски да плесне с ръце, па да прегърне Кризисния щаб, и с тази своя мека като коняк усмивка да обяви края на мъките ми.

После се замислям, че аз пак се водя сравнително интелигентна и грамотна, та дистанционното обучение на детето, с малки изключения, не е пък съвсем terra incognita. Ми к`во ли правят ония клети-клети душички, дето до вчера не успяваха да напишат правилно дори името на детето си?! Те сигурно вече са на тежка дрога или има някакво медийно затъмнение по отношение на ръста на психични отклонения в последните дни. Аз съм пред срив на системата… нервната, де… та какво остава за тях!

След около час мъки, надвикване, тръшкане, рев, сълзи и сополи мъката за днес свършва. Престолонаследник №2 вече си има нова любима думичка. Каквото и да го питаш, крещи в екстаз:

-                      Идинайсе-е-е!...

Маме, събери си играчките!

-                      Идинайсе-е-е!...

Затворѝ вратата, бе, гадинке! Да не сме на завеси в тая пещера!...

-                      Идинайсе-е-е!...

Какво искате за закуска?

-                      Идинайсе-е-е!...

Боже, още колко седмици ще продължава това китайско мъчение?!...

-                      Идинайсе-е-е!...

Това последното вече не е смешно. Страшничко е, ако е познал.

Казах ли ви аз, че водката е стока от първа необходимост?... Казах ви. Вие ми се смеете! Ама ако вЕрно неочакваната ваканция продължи още „идинайсе-е-е” седмици, направо трябва да започнат по магазините да я раздават безплатно, като социална помощ за семейства с деца. По бутилка на брой деца вкъщи.

Хайде да ви оставям, че да видя дали генералът не е донесъл баш днес, на Благовещение, благата вест за края на всенародния арест!... Ако се случи чудото, ще му драсна такова любовно обяснение… Пардон!... такова благодарствено писмо, че пагоните му ще се разнищят от кеф!...