Дисциплина, майка!... По нашенски

Ден не знам кой пореден от извънредното положение!

То с две деца вкъщи никога не можеш да си сигурен в изминалото време. Май сме събота, но може и да сме сряда.

Не знам дали китайския вирус ще успее да ме хване преди да ме е довършило дистанционното обучение на Престолонаследник №1. Една седмица, а вече се чувствам като след десет рунда срещу Кубрат Пулев. Очакванията ми са другата седмица да я приключа още към сряда в нокаут или с алкохолно натравяне, а дори не съм чак такъв привърженик на алкохола.

Тоест… не бях. Извънредното положение от последните дни ме накара да преосмисля някои от позициите си.

Та днес най-накрая рискувах да отскоча до „Кауфланд” за няколко неща, които са ми на привършване. Белина, прах за пране, котешка храна… водка… Все неща от първа необходимост! И нали съм изпълнителна, гледам да е извън часовия коридор, дето генерал-майор Мутафчийски го разчисти за онези над 60 години.

Оказва се, разбира се, че май само аз съм стриктна. Пред магазина си е обичайната суетня от народ, в това число и поне петдесет души над 60-те. Тук-там някой с маска и то от младите. Старите явно са открили тайната на безсмъртието или поне са с подобна душевна нагласа.

Идиотът в мен се изкушава да кихне или поне да се изкашля два-три пъти, колкото да видя експлозивния ефект на масовата истерия, ама чух, че имало вече глоби и арест за всяване на паника, пък може и да ме бият накрая. А и не ми се ще да ми тежат на съвестта разни инфаркти и изпотъпкани до смърт хора. Изпоцапаните долни гащи на останалите все някак ще ги преживея, пък и тъкмо ще имат повод да вкарат в употреба ония необятни запаси от тоалетна хартия, които са натрупали.

Докъде я докарахме значи! Едно кихване и ей ви нá бедствие като онова на „Хейзъл” през 1985-а!

Аз иначе не съм паникьор и имам собствена теория за настоящата ситуация, обаче от друга страна не съм и излишно самоуверена, за безсмъртна пък да не говорим. Та по тази причина съм с маска и латексови ръкавици. Вървя и си мисля… идеалният момент да обера магазин или банка! Кой беше? Ми една с маска. Върви ме гони! Наоколо половината са като нинджи. А с тия ръкавици и оптечатъци няма да оставя.

Споделям това с мъжа ми и той кимва:

-                      Харесва ми как мислиш!...

Оня същият идиот в мен пак ме ръчка в ребрата да свърша някоя простотия, но засега разумът надделява. Не ми се лежи баш пък във видинския арест. Всъщност в който и да било не ми се пребивава особено, така че се държа прилично по-скоро по принуда, отколкото от добро възпитание.

И така: котешка храна, белина, прах за пране, кафе, водка…

Общо взето, това е, което пазаруваме. Тоалетна хартия си имам, пък и ме гони параноя, че ако награбя някой пакет, ще се озова снимана някъде из фейса като други такива. Не мерси! Репутацията преди всичко! Аз тоя имидж не съм го градила, за да го съсипя сега с една снимка как влача пакет от 32 ролки „Емека”.

Сядаме в колата с мъжа ми и тръгваме към вкъщи. По някое време му казвам:

-                      Абе не ти ли се струва, че май само ние с тебе знаем за тоя вирус и ни пука? Другите гледай как си живеят все едно са преки наследници на Дракула.

-                      Другите са тъпи – отсича той, лаконичен като спартанец.

-                      Ма нали уж тия рисковите трябва да ги пазим? Чий го търсят по „Кауфланд” тогава?

-                      Китайския търсят. Китайския!...

Á да каже някой, че не е прав! Циничен, ама прав.

И ще си го намерят. Не съм Ванга, ама вЕрвайте ми, ще си го намерят. А иначе генерал-майорът може да си пее още три пъти по три седмици от телевизора сутрин и вечер, че опасно било, умирали хора…

Да му имам работата значи на този човек! На негово място досега сама да съм се разжалвала за лошо поведение, след което щях да сдавя първо някои журналисти заради особено тъпите въпроси, а после и някоя кретаща из „Борисовата градина” бабка за разкош. Да я питам аз китайския ли търси там, като заради нея други едни малоумници стоят втора седмица под ключ вкъщи с двама подрастващи хуни и рошави станаха от дистанционно обучение.

В този ред на мисли, чест и почитания на генерал Мутафчийски. Железен самоконтрол! Личи си школовката. Аз досега да съм издивяла и да съм пратила всичко и всички там, откъдето са изпълзели, пък който има дни, ще оцелее въпреки собствената си глупост. Ако издържи до края на извънредното положение, официално ще го призная за личния ми супергерой за вечни времена.

Ще видим!