Политика, майка!...

 

Винаги съм смятала предизборните кампании за голяма забава, даже в един момент си мислех, че би било яко, ако са по-начесто, ама правилно са го казали хората – внимавай какво си пожелаваш!

Не знам как е по другите телевизии, но тия дни, случайно или не, докато сърфирам из каналите, няколко пъти попадам на Българска национална телевизия. БНТ . И да ви кажа, имам чувството, че тайно са започнали да провеждат някакъв чудовищен експеримент със собствените си водещи. На кой колко ще му издържат нервите преди да се пропие или да посегне към по-сериозни удоволствия… или към молбата за напускане по време на ефир…

Преди три-четири дни в „Референдум” - Расате, Славчев от МИР и Чикагото! Класна подборка - дума да няма!

Няма да кажа „цирк”, щото циркът по принцип е едно безкрайно красиво изкуство. И комедия не беше, макар да припадна от смях цялата държава. По някое време очаквах Добрина Чешмеджиева да извади блистер конски успокоителни например и да глътне шепа от тях с половин бутилка водка да кажем. Устиска! Жестока школовка просто!

Снощи в „Панорама” – дежа вю. Същите тия тримата, плюс още някакъв за цвят, ама от същата порода.

Расате: РУСКИ ЧЕХЪЛ!!! (в продължение на един час към Славчев)

Чикагото, бивш пандизчия (с огромно извинение към хората по затворите) и настояща изтрещялка, живееща и дишаща с конспиративните теории за света и вселената: „… ние от Божественото семейство, партията Истината и само истината… сатанизъм… заговор… Да върнем галактиката на българите!..."

Опа! Грешка. Това последното беше от репертоара на Волен някога. А си мислехте, че той е измърдал, нали?... Ама на фона на тия...

Още един час крясъци „руски чехъл”, конспирации, кой как се казвал, кой е по-по-най-българин…

Бойко Василев закри предаването леко изцъклен, тоест малко повече от обичайното, и бях сигурна, че още по време на финалните надписи ще надигне другата половина от бутилката водка, останала от Чешмеджиева оня ден.

Днес „Нека говорят” и Мая Костадинова. И-и-и… Познахте! Пак Чикагото, бре! Тоя път даже въоръжен с книга на видния конспиратор Ян ван Хелсинг, която, по мои наблюдения, за него беше по-истинно писание от Библията. Лошо няма, всеки има право да си избира приятелите, ама…

Мая приключи „интервюто” усмихната, но пред нея има чаша и НЕ съм сигурна, че онова вътре е вода! Аз на нейно място поне щях да искам нещо по-твърдо. Много по-твърдо!!! Поне 40 градуса и нагоре, ако е възможно.

Вижте сега! Аз разбирам. Изборният кодекс си е ОБРАЛ ЛАЙКАТА отвсякъде, че и по-зле ще става, щото всеки некадърник, който се докопа до малко власт, първо там си напъхва мръсните пръстенца, превръщайки националните телевизии в сцена на театър на абсурда, но… Стига, бе! Все трябва да има някакъв критичен хигиенен минимум, да го Ева! То демокрация, демокрация, ама… и на демокрацията вече ѝ идва да си прегризе вените по дължина от тия недоразумения.

И това, само по телевизията-майка, дето уж има някакъв подбор. Направо не смея да пипна дистанционното да видя по другите телевизии-роднини какво се разиграва!

Съботна традиция

 

Тази събота по изключение съботният битак мина без да ме слуша цяла Видинска област как повтарям съскайки, а от време на време и крещейки (умерено за възможностите ми, щото ме е срам): „Не пипай нищо! Не пипай!... Недей!... Да не си посмял да пипнеш!... Изправи се! Не пипай!...” И т.н. Не че хуните внезапно са усвоили доброто поведение сред хора – просто нямам глас. Някакъв тъп вирус ме е стиснал за гърлото и най-доброто, което мога да изкарам от себе си, е нещо средно между писукане и ръмжене.

Но това не пречи на семейния детектор за странни предмети. Поредният – на вашето внимание! По левче бройката, два броя! Плюс свещник-тиква, плюс стиропорена надгробна плоча с тиква, плюс декоративна глинена книга-ковчег. Може да е началото на март, но Хелоуин винаги чука на вратата.

Възможно е и да сме шокирали някого, ако е чул Престолонаследник №2 да обяснява с блеснал от щастие поглед, че си е намерил „страхотно гробище”, но не ми дреме особено. По-добре цял ден игра със стиропорена надгробна плоча, пластмасов скелет-ключодържател и глинена книга-ковчег, отколкото да се зомбира на глупавите телефони и таблети. Щом аз на 46 се радвам така на две чаши-черепи, представете си за малките що за кеф е!