Вкъщи си
имаме нещо като семейна традиция. Всяка събота със ставането отиваме на пазара пред
„Lidl” и никога не се
прибираме без нещо. Аз, мъжа ми и хуните! Понякога, когато мъжът ми е заседнал
с тира някъде из Европа – само аз и хуните.
Съботния
пазар във Видин е особено място и преживяване, доста подобно на улица
„Диагон-али” от историите за Хари Потър. Точно толкова магично, стига да имаш
очи за магията му, разбира се. Трудна магия – малко мръсна, малко тъмна, много
прашна и потна, екзотична, катунарска, „ухаеща” на скара, подправки, царевица,
плодове, пилета, зайци, коне и „свинки Пепи” (според хуните, които израснаха с
това проклето филмче, че и на руски проговориха по-добре от мен, дето учих
езика осем години). Магия, която се случва независимо от времето, зиме и лете, в
дъжд и пек, в здраве и пандемия. Честно казано, миналата година, когато ни се
стовари тая гадост covid-19,
не ме разтревожи толкова затварянето на държавата (то па една държава нали!),
колкото затварянето на съботния битак във Видин. Битакът е свещен, по дяволите!
Ако
бързате за някъде, не идвайте тук! Тук не се бърза. Тук трябва да забравите
западняшката динамика и да си припомните някогашните ориенталски нрави за
пазаруване и най-вече за пазарлък. Това последното – и на влашки, и на сръбски,
и на руски, и на ромски, както ви харесва. Със западен език обаче ще го
закъсате яко. Някога Турската поща във Видин може и да е била връзката между
изтока и запада, но на битака изтокът определено е задържал позициите си.
На висока
скорост наистина няма да видите нищо повече от прах, воня и вехтории, и току
виж сте изтървали късмета си за деня. Магията се случва бавно, крачка по
крачка. Забави! Спри се! Вгледай се! И ще видиш! Единственият случай, когато е
позволено да излезеш от тази източна лежерност, е ако се наложи да гониш из
прахоляка избягало пиле или прасе, за да го върнеш на собственика му. И само от
теб зависи как ще го погледнеш и дали ще е „Ега
ти вехтошарника! Довлекли са боклуците на половин Европа” или ще е „Нямаш идея какво намерих там, човече!”.
Основният принцип на функциониране на този тип места е, че боклукът за един е
съкровище за друг!
А тук има
всичко! Да, дори и това, за което си помислихте… каквото и да е то, стига да
знаете къде да го търсите, разбира се. Виждала съм оригинален японски меч, за
бога! Така де, МОЖЕ БИ оригинален. „Не`ам
идея, бате, не съм го пробвàл!” Тук всичко е МОЖЕ БИ, на късмет, но с
времето някак си се научаваш кога да играеш и кога да си пас!... Мачете, диджериду,
handmade калимба (и вие не сте го чували, нали?), конски юзди, скалпели, вибратори (мхм,
именно – да), арбалети, перални, лаптопи, медни съдове, фитнес-уреди, сценично
оборудване, облекло за от раждане до умиране, картини, тигани, играчки, пълен
комплект стикове за голф… Кой, по дяволите, във Видин знае как и къде се играе
голф?!...
Трябва ти
ковач? Разсад за розови домати или фиданка на бананово дърво? Майстор на
дървени сувенири и домакински вещи? Домашни точени кори за баница? Антикварна
книга или дискове за плейстейшън? Био-зеленчуци „собствено производство”? Монети
от държави, за които и географията вече не помни? Зарядно за телефон, чийто
производител сигурно отдавна е умрял? Армейско оборудване (оригинално!)? Навигация
която не се знае работи ли и дали не е с карта за Южна Африка например? Циганска
любов?... За печките говоря.
Естествено,
че ги има и ония вехтории, дето не можеш да си представиш, че някой ще купи,
защото са като току-що извадени от контейнерите за боклук до бензиностанцията
отсреща, но и някак си няма да е 100 % изненада, ако видя някой да спира пред
тях. Все на някой сигурно му трябват изкривени от носене дамски обувки от
младостта на баба му или един – ЕДИН!!! – вълнен търлък… Или колелца от офис-стол…
Или снимка на непознато дете…
Тук е и неофициалният
видински зоопарк. Иначе кога тия деца ще видят и пипнат на живо зайчета, гълъби,
пилета, патици, джинки, прасенца, чинчили… Случва се и коне да видим да си
пасат кротко на ливадата, дето иначе май е футболно игрище някакво. Хората,
които продават животни, са моите съботни герои. Имате ли идея колко деца пищят
край тях, докато дърпат ушите на зайците?...
С времето
сме си намерили нашите сергии, нашите черги и сандъчета със съкровища, където
задължително спираме да поровим, нашите баби със зарзават. Никога не тръгваме
без да сме оставили поне 15-20 лева, обикновено за играчки и разни декоративни
находки. Всички сме деца малко или много. Вчерашните ми придобивки са тези от
снимките. Прасенце-солничка и миниатюрно кученце с книжка без конкретно
приложение освен да носи усмивки. Ей така – видиш нещо и си помислиш „Аз съм!”. Дреме ми колко струва и дали
изобщо струва нещо! Някои неща се оценяват по друг начин.
Единственото,
което никога няма да разбера, са хората, тръгнали с кола до „Lidl” в събота преди обед във Видин. Абе вие
акъл имате ли?!...
