Моля ви! НЕ спасявайте децата ми!!!...

Тези дни една особено шумна група самоназначили се за спасители на българското дете изпъкна насред блатото от всевъзможни крякащи за щяло и нещяло създания в България. Обяснимо е – тя мръсната пяна винаги излиза най-отгоре казват.

Принципно нямам проблем с чуждото мнение – достатъчно съм самонадеяна, за да се съобразявам главно с моето, пък с чуждото – както дойде. Общо взето като ми пееш, Пенке ле… Сещате се.

Та и към тези конкретно отношението ми нямаше да е по-различно. Голям праз, че вярват в кемтрейлс, световна конспирация, баба Яга и дядо Коледа!

Да, говоря за онези, които – чели-недочели – рипнаха с пушки на рамо да бранят българските деца от Националната стратегия за детето 2019-2030 г. Аз обичам преди да коментирам нещо, да съм го прочела. Ама прочела дето се вика от кора до кора, а не „отгоре-отгоре”, както се изрази една от онези, дето преди няколко дни крякаха пред МС. Щото отгоре-отгоре и Булгаков звучи като перверзен коцкар-педофил, ама иначе не е. Отгоре-отгоре и „Снежанка и седемте джуджета” е направо перфектния сценарий за порно, ама го четете на децата си, нали?...

Като един вечно съмняващ се човек, вероятно щях дори да дам шанс да ме убедят в правотата си. Щях! Ако отваряйки който и да било пост в групата им във Facebook не попадах на съмнения за намеса на Сорос, Путин, норвежките социални служби(???), холандски педофили и въобще заговорници от всички краища на Слънчевата система. Щях да им дам шанс да ме убедят, ако не бях видяла, че се отричат очевидни истини, когато не са удобни на целите им.

А какви са целите им?

Не знам. Честно!

На корицата им се пъчи надпис „Да спасим децата на България!”.

О!... Боже!... Мой!... И всички ангели и демони накуп!...

Имам една молба. Ама гореща като ада молба!

Моля ви… моля ви… коленопреклонно ви моля! НЕ спасявайте моите деца! Не искам децата ми да бъдат спасявани от хора, които искрено вярват, че на норвежците, за които дори не са сигурни на кой край на картата се намират, им е толкова много зор да вземат детето на Гинка, Пенка и Драганка от Горно Надолнище в България. Ако сериозно си въобразявате, че Норвегия е преритала ТОЧНО за вашите деца, значи имате сериозен проблем. За щастие за такъв тип проблеми си има специалисти, терапии и медикаменти.

Не искам децата ми да бъдат спасявани от хора, способни да кажат, че „аз съм идеален родител, другите не ме интересуват”, след което да ръсят цинизми по адрес на безпросветната малолетна ромка, изоставила/пребила/убила детето си.

Не искам децата ми да бъдат спасявани от хора, които нямат очи за чуждото нещастие.

Не искам децата ми да бъдат спасявани от хора, които дори за миг допускат, че на някой като митичното страшилище Сорос и за наносекунда му е минало през ума, че вие и вашите деца съществувате, пък сте му и необходими на всичкото отгоре.

Не искам децата ми да бъдат спасявани от хора, които не желаят да влязат в диалог, а аргументите им са главно тропане с крак „Няма пък! Не искам! Страх ме е!”. Защото крясъците, обидите и тропането започват там, където свършват аргументите. Разумните имам предвид, каквито почти не чух. Не че няма и такива, но някак си олекват насред останалото крякане заради самото крякане.

Не искам децата ми да бъдат спасявани от хора, които мразят и протестират на общо основание. Още по-малко пък от такива, които НАИСТИНА вярват, че някой някъде няма по-добро занимание от това да крои заговори против тях. Лошо няма де, живеем в демокрация и всеки има право да изглупява колкото му душа иска, но има едни граници на нормалността, които не бива да бъдат прекрачвани. Иначе вече говорим за болестни състояния.

Не искам децата ми да бъдат спасявани от хора, които се боят и от сянката си, виждайки зад всяка дума и буква конспирация на фармацевтите, педиатрите, Сорос, Меркел, Путин, извънземните и прочее.

Притеснявам се, когато някой… не съвсем на център, ако мога така да се изразя… реши, че имам нужда от спасяване. Случвало се е един-два пъти – ами страшничко си е, а на моменти – дори опасно.

Благодарна съм, че под „българските деца” вероятно в някаква милионна частица се имат предвид и моите деца, т.е. някой иска да ги спаси от нещо, но… Господи! Точно този тип хора да спасяват някого би било по-страховито дори от спасяването на Пол Шелдън от психясалата му обожателка в „Мизъри”. (Стивън Кинг за онези, които сега се почесват, чудейки се за какво иде реч…)

Повярвайте ми, не винаги е добре да те спасяват. Защото после кой ще те спаси от спасителите ти?... Имаме си чудни примери в това отношение в родната история.

И за финал един въпрос, на който отговор нито очаквам, нито искам, защото – отново водена от самонадеяността си – вярвам, че го знам. Но го поставям като тема за размисъл:

Как така се случи, че управляващите ни решиха, че исканията на двайсетина хиляди души (толкова са се тагнали в групата, за която говоря, де) са достатъчно основателни, за да се съобразява правителството с волята им, а само преди три години бяха убедени, че исканията на два милиона (!!!) от референдума нямат подобна тежест?

Питам просто...

*Да, скрийншотовете са от въпросната група, без изключение. И са само една микроскопична част от обезпокоителните примери за хора, претендиращи, че ще спасяват българските деца!

Дилетантски за законите

Интересни дни са тези последните. Явно човек на колкото и години да стане, все има с какво да му вземат акъла, дето се вика.

Петър Петров, който през 2015 година уби 95-годишната Емилия Бузова, се размина с 8-годишна присъда и то за кражба. Не било доказано, че той е убиецът. Доказано пред кого?... Да не задълбаваме, че ще се уредя с обвинения в расизъм и език на омразата! Това – преди две седмици. После обаче… ОБАЧЕ!!!... Законът внезапно се пробуди и нададе рев в името на правото и реда в тая държава. В резултат Десислава Иванчева, бившата кметица на „Младост” я одрусаха с 20 години за „евентуален” подкуп, дето даже и не е много сигурно, че е искала/взела или поне такова едно кисело усещане остава в устата на хората извън съдебната зала и система. При това 20 години по милост един вид, щото максимума, предвиден от закона бил 30, доколкото разбрах.

Закон, майка!... Врата у поле, а?... Я питайте Иванчева дали е така!

Миналата година за доказано убийство един дебил в Бургас получи… 12 години. Дванайсет, бе!!!... За убийство. С дървен кол. Ама не се казва Иванчева нали… А и да се казваше, голям праз – по закон за умишлено убийство се лежи от 10 до 20. Е, може и доживот, ама не е сигурно.

И к`во излиза? Ако ще обирате някого, няма никакво значение дали ще го оставите жив или ще му размажете главата с дърво. Даже е добре да го отсвирите, за да си вържете гащите при евентуален съдебен процес, че няма кой да ви разпознае. Ако изобщо ви осъдят де! Пък ако успеете направо да го сгазите с кола и после да кажете „sorry, без да искам беше, много ми е жал”, направо сте се уредили с условна.

Странно нещо е законът. Нищо общо с реалността като цяло.

Salus populi – suprema lex. Така беше, нали, ако правилно си спомням от уроците по латински преди двайсет години. „Благото на народа – най-голям закон”. Цицерон го е казал, да не си помислите, че аз. Умен човек като цяло. Та излиза, че на обществото днес не му е голям проблем убийството – нито това на Емилия Бузова, нито тези на жените, убивани от мъжете си вкъщи, нито на децата, загиващи по пътищата, на животните пък да не говорим. Но виж – подкупът… О! Ето това вече е ПРОБЛЕМ и то какъв! Като за 20 години пандиз явно.

Някой беше казал, че най-лошите закони са тези, които се нуждаят от тълкуване. А ние комай нямаме закон, дето да няма поне няколко тълкувателни решения.

Не знам.

Не знам!!!

Но определено пренарежда приоритетите ми в случай, че реша да нарушавам закона. А подозирам, че не само моите.