И
така, вчера моя милост направи сефтето като автор на книжен базар, което ще
рече:
Ставане
в 04:00. Никакъв грим! Правила съм грешката да пътувам с грим в юнска / юлска /
августовска и въобще в жега. Качвам се в сравнително НЕтравмиращ околните вид –
слизам с физиономията на панда.
Вече
съм подготвила раницата с два сандвича, половин литър вода, банан, пакет
брускети, лукчета, лаптоп, телефон, зарядно за лаптопа, преносима батерия за
телефона, пари, документи, две книги за из път... Отивам иначе за няколко часа,
ако вече се чудите дали не става дума за смяна на местожителство с първоначална
опция да спя под някой мост.
Понеже
не шофирам аз, рискът да стигна в Китен например вместо в София е сведен до
минимум. Проблем евентуално би се явил по дестинацията Централна автогара –
НДК. Сравнително познат маршрут, само направо, ама знае ли човек. Губила съм се
на невъзможни места.
Разбира
се, опцията „Градски транспорт“ въобще не стои на дневен ред, особено пък
метрото. Нямам желание, а и би било излишен разход на нерви и средства да търся
път обратно от крайните квартали или от съседни населени места.
Не
се изгубих. За сметка на това някъде към Лъвов мост съдбата решава
да се позабавлява и довява насреща ми ухилен младеж с раница. Някакво
разнообразие е – преди години само в разни улични гледачки и вестители на
апокалипсис се спъвах. На устата ми вече е „Не, благодаря!”, каквото и да
продава, когато ме заковава с неочакван ход.
-
Excuse me! Where is the bus station to… Студентски град?
Човече,
ама и двамата имаме един късмет!... Как успя от цяла София баш мен да уцелиш?! И
въобще защо реши, че знам къде е Студентски град или каквото и да било наоколо?...
Нито
знам къде е бус стейшъна, нито как да ти обясня на български, на английски пък
вече ще е научна фантастика, дори и да имах някаква идея. Аз и Студентски град
не съм сигурна къде е, макар че навремето една седмица обитавах едно общежитие
там покрай някакви изпити и за това време нито веднъж не уцелих на коя спирка
да сляза, за да се прибера без да коригирам маршрута в движение.
Разбрахме
се де. Общо взето умно момче излезе, не му отне много време да осъзнае грешката
си и си взехме сбогом без лоши чувства.
Базара го намерих без проблеми, че даже и
шатрата, която ми трябваше, което според мен е повече заслуга на случайността,
отколкото моя. По-късно през деня доста народ видях да се лута в търсене на
шатри и издателства, което подейства неимоверно благотворно на самочувствието
ми, признавам си.
Иначе гостуването на щанда на Издателство „Потайниче“ мина много добре. Някакви хора си говориха с мен и си купиха от книгите ми. Дори и само това последното пак би ги направило мили, нали, но все пак…
На
връщане беше скука, която предпочетох да проспя. Отново пропуснах да се изгубя.
