Полудяваме бавно, неусетно почти...

Ден шести от карантината! Усеща се като шеста седмица минимум.

Забелязвам странни промени в живота си.

Да оставим настрани факта, че генерал-майор Мутафчийски и целия подопечен му кризисен щаб вече ги чувствам като членове от семейството си! Обаче същото това семейство – имам предвид останалите му членове, а именно Престолонаследник №1 и №2 – е на път да ми докара нервен срив.

Не, бе. Добри са ми децата. Даже много. Просто са "кротки" като стадо планински кози. Позволих си днес да ги изведа малко на паркинга пред входа за час, защото имам чувството, че вече започват да забравят, че на света съществуват и други хора, освен мама. Даже на баща си по инерция взеха да му викат "мамо" от време на време, когато мине през вкъщи между два курса. Явно проблемът е всеобщ, защото долу едно прохождащо момиченце като видя моите хуни, се разрева от желание да играе с тях.

Прибрахме се преди малко и в момента е тишина. Странна тишина. Чак притеснителна. Честно казано, не смея да вляза в другата стая. Последно преди да се затворят там, ме информираха, че ще си правят убежище от вируса… в гардероба.

Обаче е тишина все пак.

Ще си дам няколко минутки преди да надникна там и да припадна на прага на убежището им.

И да, гладна съм. Откакто се затворихме вкъщи, непрекъснато мисля какво да изям. Вече втора торба лукчета съм подкарала, само и само да не посягам към хладилника. Ако не бяха хуните, които съм задължена по закон да храня, щях да изхвърля всичко налично за ядене от вкъщи през терасата, за да не ме въвежда в изкушение хладилникът.

Котката явно има подобен проблем, защото я забелязах да дъвче една краставица. Тя пък какво ли разбира от карантина – и без това не е помирисвала света отвъд входната врата! Предполагам, че е от солидарност с мен. Нали казват, че животните усещали.

Не ми стига, че все за ядене мисля, ами започнах и да готвя.

Така де. Не че и преди не ми се е случвало, ама сега е като обсесия някаква. По две-три-четири неща дневно. Даже кекс направих. Кекс, бе! Кога съм пекла друг път аз кекс?! И на всичкото отгоре се получи.

И питка. Не съм правила питка от има-няма двайсет години.

Предполагам, че като ми попривършат запасите вкъщи, ще бъда принудена да мирясам, но дотогава…

Май напук на всеобщата световна тенденция, само от тоалетна хартия нямам запас. А в „Кауфланд” тая седмица е на промоция. Предполагам, че това е в състояние да съсипе нечия по-лабилна психика сред онези, които се презапасиха по-рано.

И пера. Почнах и аз като една позната… Тя като е под напрежение, пере. Ма пере ви казвам! Де що види, всичко минава през пералнята. Веднъж се беше докарала дотам, че не можа да излезе на кафе с мен, щото нямала суха дреха за обличане. Аз още не съм стигнала дотам, ама съм на път като че ли. От пълната лудост ме спасява само фактът, че на терасата мястото за пране е ограничено, а сушилня нямам.

Един гоблен завърших, втори съм почнала. Като гледам, сигурно и него ще го избродирам докато ни отвържат властите, а го планирах за приключване към края на 2023-та.

Сериали обаче още не съм почнала да гледам. То не че имам и възможност де. Престолонаследниците са обсебили дистанционното и откакто сме затворени вкъщи, се гледа само „Скуби Ду”, „Семейството на Шумникови”, „Кръстници вълшебници” и прочее. Може аз да не съм наред, ама понякога копнея за „Baby Shark”. Даже веднъж-два пъти съм си я пускала вечер като заспят Престолонаследниците. А „Маша и Мечока” просто ми е фаворит за вечни времена. А „Гризи и лемингите” знаете ли кои са? Аз пък знам. Даже на лемингите започнах да им измислям персонални имена в един момент.

Яде ми се сладолед! Имам две кутии във фризера, ама ме е срам от мене си да ги извадя. И от кантара. Не съм се качвала на кантар от две седмици и не смея. Все ми се струва, че вместо теглото в килограми, ще ми изпише нещо от рода на „Засрами се, ма, жена!”

Та така. А вие как я карате карантината?...

Я задръжте за малко, докато видя как върви оборудването на убежището в гардероба! Като се свестя, пак ще пиша!...

* Тази снимка в началото на поста не знам що я сложих. Просто ме грабна!