Покоят е само сън за нас

Автор: Айлийн О`Конър
Превод: лично мой, така че не бъдете прекалено строги

Част първа: Апел

Уважаеми, трябва ми съвет!

Имаме котарак. Котаракът е около десет килограма. Имаме и легло. Леглото има мека табла, широка около 10-15 сантиметра. Ние, собствениците на въпросния котарак, спим в това легло.

През нощта котаракът скача на таблата и се разхожда по нея. Има си задължителен нощен маршрут, нещо като наряд. Но тъй като в миналия си живот котаракът изглежда е бил крава и е пренесъл някои особености и в сегашното си превъплъщение, на четвъртата или петата обиколка неизменно губи равновесие и пада.

Ако имам късмет, пада някъде наблизо. Ако не, върху главата ми се стоварва десеткилограмова котка, поради някаква причина – винаги по задник.

Въпрос: Как да отучим котката от този неин навик?

Досега е изпробвано следното:

-        Лепкави ленти върху таблата. (Резултатът: наложи се посреднощ да ги отлепяме от полудялата котка заедно с половината ѝ козина.)

-        Омразният на котките аромат на иланг-иланг. (Той пет пари не дава, че това трябвало да е омразен за него аромат.)

-        Огромни количества обелки от мандарини. (Събори ги върху главата ми, след което самият той падна върху тях.)

Какво още може да се направи? Вече съм опитвала да спя със спрей под възглавницата. От него котаракът бяга, след което пак се връща.

Част втора: Отчитане на резултатите

Преди два дни публикувах отчаян апел в един форум. Много хора се отзоваха. Две от предложенията веднага приведох в действие. Както обещах, отчитам се за резултатите.

Обичам простичките и лесни за изпълнение идеи. Затова предложенията да се прикрепят рафтове към леглото, към котката, към моята глава дори, така че тя да не може вече да падне, бяха отклонени за по-нататък.

Като за начало взех шест детски балона, надух ги и ги закрепих между таблата на леглото и стената. Ако не друго, оказа се много красиво. Със съпруга ми им се полюбувахме и си легнахме.

Посреднощ проехтява изстрел. В полусън решавам, че съпругът ми е застрелял котарака (нищо че единственото оръжие вкъщи е един воден пистолет).

Когато светнахме лампата, котката седеше на пода сред парчета от спукан син балон и мигаше начумерено. Изритахме я, подредихме оцелелите балони и пак си легнахме. Това определено беше стратегическа грешка от наша страна, показваща колко малко знаем за котките.

Вторият и третият балон котката гръмна след двадесет минути и избяга, хилейки се ехидно. Съпругът ми много настоятелно ме помоли да разкарам балоните и да приключа с експериментите за тази нощ. Докато прибирах балоните в килера, котката пропълзя до най-големия от тях и го потупа с лапа.

Краен резултат: минус четири балона, минус два часа сън, минус осем метра нервни влакна на двама възрастни. Плюс забавление за котката.

Тогава вкарах в действие резервния вариант. Омотахме таблата на леглото в няколко слоя фолио с идеята да шумоли силно. Уверих съпруга си, че вече може да спи спокойно – котаракът ще се страхува да стъпва по шумолящото фолио.

Общо взето се получи. Котката дойде след два часа, скочи върху фолиото, фолиото започна да шуми под лапите ѝ, тя се уплаши, подскочи и се приземи върху съпруга ми.

Краен резултат: минус осем метра фолио, минус четиридесет капки валериан за двама възрастни. Плюс забавление за котката.

След като се установи, че балоните и фолиото явно не постигат целта, започнах да мисля по различен начин, а именно: как да не пускаме котарака в спалнята през нощта.

Първо използвахме миризма, която трябваше да прогонва котки. Котаракът така и не разбра, че тази миризма би трябвало да му е отвратителна, но затова пък съпругът ми се намръщи гнусливо и настоя да проветрим стаята. Сега си имам средство за прогонване на мъже. Ако някой има нужда – давам под наем.

Горе-долу същата глупост се оказа идеята за леген с вода. Надявахме се, че котаракът ще се заиграе с водата и ще забрави за леглото (той обича водата). Очакванията ни се оправдаха наполовина: той се накисна във водата, но не забрави и за леглото. По някое време през нощта се промъкна при нас, тръскайки мокрите си лапи. За момент имах чувството, че има не четири, а поне двадесет и две лапи. С десетина от тях се разхождаше по лицето ми, а с останалите по завивката и чаршафа.

Накрая звучно разцелува мъжа ми по носа, търкайки мократа си муцунка в лицето му.

След всичко това мъжът ми заяви, че по дяволите и интериор, и всичко, навил се е на идеята с рафта.

Домъкна отнякъде една лакирана дъска, фуча около два часа, наруга напълно невинното легло, но накрая все пак успя да прикрепи дъската съм таблата. На мен през цялото време ми се искаше да отбележа, че е за предпочитане котаракът да се стовари върху нас, а не тази глупост, изпод която никой няма да излезе жив. Но като му видях изражението, предпочетох благоразумно да си мълча. Викам си, добре – нека поспим тази нощ, пък утре ще се опитам да му посоча грешката.

В добавка към всичко, точно преди лягане детето довлече играчките си в спалнята и ги нахвърля върху новия рафт. Махнах и реших да не го правя на въпрос, защото бях прекалено заета да мисля кой ли от роднините ни ще отгледа горкото дете след като ние с мъжа ми бъдем погребани под тъпия рафт.

(Трябва да призная, че безпокойството ми се оказа напразно. Оказа се, че мъжът ми го е заковал наистина здраво.)

През нощта котаракът пристигна за наряда си. Качи се върху рафта, стигна почти до средата му и докосна с лапа една от играчките. Оказа се, че е докопал някакъв интерактивен хамстер от серията „Жу-жу петс”.

От съприкосновението с котешката лапа хамстерът се включи и звънко изкрещя, след което се втурна към котарака със светнали сякаш от любов очички.

С удоволствие бих ви разказала какво последва, но няма да лъжа – нищо не видяхме. Всъщност до сутринта котаракът изобщо не се весна в спалнята. Колкото до хамстера, той претича до ръба на рафта и се самоуби, скачайки като същински леминг в легена с водата.

Краен резултат: махнахме рафта. Сега на таблата на леглото ни стои хамстер-охранител. Котаракът не влиза в спалнята. А ако случайно зърне хамстера през открехнатата врата, се наежва, добивайки размерите на пума, и ужасено отстъпва назад.