Показват се публикациите с етикет кафе. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет кафе. Показване на всички публикации

неделя, 31 май 2026 г.

Обичам да пия кафе от нащърбена чаша

Обичам да пия кафе от нащърбена чаша, пък нека да е на кофти късмет, ако смее!

Обичам черни котки да ми минават пътя. Веднъж минаха три наведнъж. Беше хубав ден!

Да излизам от вкъщи с левия крак напред и да ставам със задника нагоре. Това последното сигурно често ми личи.

На петък, 13-и, обичам да си тествам късмета. Веднъж на такъв заложих 2 лева в някаква лотария и спечелих 74.

Да предизвиквам съдбата, в която не искам да вярвам.

Да споря с боговете.

Да дразня късмета.

Да съм неудобна като обувка с грешен номер.

Да съм несъвършена.

Обичам несъвършенството!

Не харесвам съвършените неща.

Обичам белезите по хората. Онези, дето не са само по кожата. Белезите от грешки. От загуби. От битки. От любов. От разочарования.

Абе от живот!

Бръчките. Побелялата коса. Счупеното зъбче.

Обичам сокчето в намачканата кутийка в магазина, към което знам, че никой друг няма да посегне.

Ябълката с петънцето.

Срамежливчето – последната бисквита, останала в кутията.

Книгите с подгънатите ъгълчета на страниците, с подчертаните абзаци и захабени корици.

Особено тях!

Защото новата книга разказва една история, но захабената разказва поне две – своята и на хората, които са я чели преди мен.

Обичам старите плюшени играчки, които вече не приличат много на себе си. С липсващо око или ухо, с поопадала козинка…

Обичам дърветата, които растат накриво, и цветята, които избиват в пукнатините на асфалта.

Обичам хората, които не се побират съвсем в рамките.

И обичам да спирам покрай хора, които всички останали подминават като нащърбени чаши с липсващи дръжки.

Сега да не си помислите, че е защото се имам за по-добър човек от другите. Моля ви! Все пак живея със себе си, познавам се достатъчно добре.

Просто знам, че хубавите истории рядко стоят на първия рафт. В тях винаги има някоя пукнатина, петно, белег. Нещо счупено. Нещо нащърбено. Нещо изгубено. Нещо, заради което е трябвало да бъдат изхвърлени, но поради някаква причина са останали.

Като ей тая чаша от снимката. Малко парченце нормалност в дни на безумие, което си пазя от две години. Тогава все още имаше дръжка. После дръжката се счупи, но не можах да я изхвърля. Не че нямам поне петдесет други, здрави. Имам. Имам чаши за цяла рота. Но нито една не носи в себе си това, което носи тази точно. Носи история. Спомен. Надежда. Благодарност. Усещане за победа.

Абе обичам си я! Нейната история си струва.

Затова обичам да пия кафе от нащърбена чаша. За да не забравям историята ѝ! Всъщност не пазим вещи – пазим моментите, които някак си са се закачили за тях! В живота най-ценни не са нещата, които си опазил цели, а нещата, които са се счупили, и въпреки това са останали с нас.

неделя, 16 юни 2024 г.

Неделята, от която имаме нужда...


Понякога човек има нужда само от... неделя.

Неделя през юни, точно преди слънцето да се разсърди.

Неделя без аларма на телефона, с кафе в чаша с влюбени котки, плюс две истински в краката ти, и с книга, от която не знаеш какво да очакваш.

Неделя, в която понеделникът изглежда по-далеч, отколкото е Проксима Кентъвър от Земята.

Неделя с клаксони на сватбен кортеж, който минава под прозорците ти, и с цвете, дето още не съм го опропастила. И на кортежа, и на цветето наум напомням „О, само почакайте!“. Но поне цветето ще се постарая да оцелее, де.

Неделя по тениска, очила и гнездо вместо прическа.

Неделя, в която да си спомниш моментите, в които си си казвал „Искам си стария живот обратно!“. И си се борил за тая неделя със зъби, нокти и изпокъсани нерви.

Неделя, която няма с какво да запомниш, но имаш нужда от нея, за да усетиш как въздухът се връща в дробовете ти. Една бройка преди да си глътнал вода от океана на живота.

Нищо и никаква неделя... но съвършена.


петък, 28 януари 2022 г.

Аз и кафето

 


За някои хора сутрешното кафе е ритуал. За мен е животоспасяваща процедура. Вярвам, че някой ден добрата рецепта за приготвяне на кафе ще намери място в учебниците по спешна медицина и ще бъде доказано, че сутрешното кафе спасява животи – не само на онези, които го пият, но най-вече на останалите. А дотогава…

Денят не започва преди да си вдъхнал ОНЯ аромат, който вдига и мъртвите, превръща ги в нормално функциониращи, мили хора, които не ти крещят, не се опитват да те ухапят или убият, само защото си им казал „Здравей!” например. Настройват чакрите в работен режим и, най-общо казано, крепят основите на обществото ни. Част от мен вярва, че ако някой ден кафето изчезне, с цивилизацията ни е свършено.

Наскоро така се случи, че благодарение на приятелка попаднах на Ведра кафе. Като всеки самоуважаващ се скептик, два-три пъти подминах рекламите, ама накрая… то сЪрце кафеджийско не трае. Викам си „Поръчвам, пък ако ще свЕт да сврши!” И поръчах. Посреднощ. Щото аз импулсите само посреднощ ги хващам. Денем съм си нормална, особено след първата доза кофеин. Мартина Лазаревич, ще ме прощаваш, ама аз така функционирам. Биологичният ми часовник работи по часовата зона на Ню Йорк. В Ню Йорк обаче си нямат Ведракафе. Техен проблем!

На другия ден уточнихме подробностите. Щото аз съм на оня хемингуейски принцип – „Винаги изпълнявай обещанията, които си дал на пияна глава. Това ще те научи да си държиш езика зад зъбите!”… Или нещо подобно. Аз малко съм го перефразирала. Винаги изпълнявам обещанията, които съм дала след 23:00 часа вечер, все едно с алкохол или без. В случая – без. Ама и без кафе, което на практика си е почти същото.

И така, два дни по-късно получих нещо повече от кафе. Получих ОТНОШЕНИЕ с дъх на кафе и канела! Получих аромат. Получих усещане за принадлежност.

Да, кафето е страхотно. СТРА-ХОТ-НО!!! Струва си всяка глътка.

Но не това е важното може би. По-важното е, че хората, които стоят зад него са СТРА-ХОТ-НИ!!! Защо? Защото не са просто дистрибутори. Те са магьосници, които знаят точната комбинация на всеки от клиентите си. Точната комбинация щастие, точната комбинация дзен!

Те знаят как да опазят цивилизацията ни читава, напук на пандемии, войни и природни бедствия, особено в условията на хоумофис с две и повече деца наоколо. С чаша кафе!