Аз, специалният клиент

 

(По действителен случай!)

…………………………………

Телефонните измами в последните години явно са на мода. Аз съм от малкото, на които измамници още не са звънели. Имам предвид извън официалните такива. Сещате се. „Имаме изключителна оферта само за Вас, защото сте най-безценния ни клиент, но важи само в следващите пет минути!...“ И т.н. Едно време имаше тренд да звънят разни мръсници и да ти шепнат разни цинизми. Веднъж един такъв се пробва, но бързо се отказа, когато се разбра, че цинизмът МУ е на любителско ниво в сравнение с цинизма МИ.

Та звъни ми телефонът тези дни. Скука е, жега е – имам нужда от някакво развлечение. Непознат номер! Метнах се като удавник към спасителен пояс…

-             Добър ден! Търся госпожа Валентина Вълчева…

-             Добър да е! Същата на телефона – започвам по устав.

-             Чудесно! – възкликва младежът отсреща без грам представа колко греши. – Дали имате две минутки да ми отделите?

-             Имам.

-             Чудесно!... – Явно това е любимата му думичка. – В такъв случай бих искал да Ви уведомя, че разговорът се записва с цел…

-             Да, добре. Слушам Ви!

-             А… чуд… а-а-а… Много добре.

Защо така внезапно престана да е „чудесно“? А аз дори все още не съм станала невъзпитана.

-             Обаждам се от (популярна фирма за лизинги и бързи кредити) и имам удоволствието да Ви предложа да се възползвате от услугите ни, тъй като сте наш лоялен клиент…

-             Ама това беше преди петнайсет години.

Наум си мисля, че за петнайсет години даже бившите те забравят, но явно не и банките. Особено ако не си им създавал никакви проблеми.

-             Но сте била коректна и…

-             Много мило, че още ме помните. Не беше нужно.

-             И все пак имам едно предложение за Вас. Тъй като сте включена в списъка ни със специални клиенти, Вие сте предварително одобрена за кредит до еди-колко-си хиляди евро. Дали бихте се възползвала?

-             Зависи – отварям калкулатора на лаптопа.

-             От какво? – пита той с неподправен оптимизъм.

-             От това колко ще искате после да ви върна.

-             Ами лихвата ни е само еди-колко-си процента и…

Да, бе. Аз салати ям, но трева не паса.

-             Говорете ми в цифри! Ако взема две хиляди за една година, колко ще е месечната ми вноска с всички лихви, застраховки, ГПР и всички останали изненади от дребния шрифт?

Че няма да взема и цент, то е ясно, но що пък да не го накарам да си заработи поне част от заплатата?...

-             Ами… чакайте да видим...

Той се хвърля самоотвержено в сметки и след някакви секунди ми тръсва крайната сума. Поемам щафетата и набързо умножавам въпросната сума по дванайсет. Крайният резултат е малко над четири бона.

-             Значи давате ми два, връщам ви четири и половина – умилявам се от смелостта му и като че ли малко започвам да му се възхищавам. – Като да не звучи много изгодно. Имам предвид за мен, де.

-             Ами то май…

Изражението му не го виждам, но звучи като че ли самият той в момента осъзнава какво продава.

-             Май да, малко е висока крайната сума…

-             Малко? Харесва ми способността Ви да омаловажавате.

-             Разбирам. Но все пак дали няма нещо, за което да са Ви необходими пари? Може би екскурзия, ремонт, лечение…

-             Не.

-             Може би за подарък на ваш близък… - отново набира инерция той, очевидно окрилен от факта, че все още не съм му затворила.

Ентусиазмът му явно отказва да умре достойно.

-             Нямам чак толкова скъпи близки.

-             Може би тогава да направите подарък на себе си…

-             Дори аз не съм си толкова скъпа – уверявам го.

Тук вече не издържа и се засмя.

-             А на децата? Имате деца, нали?

О, много смело и нетактично! И какво, ако нямам?... Но решавам, че вече ме е спечелил поне дотолкова, че да не го захапя за това.

-             Годишният им успех в училище не е чак толкова добър.

-             Разбирам. – размахва бялото знаме най-накрая. – И все пак, ако размислите и решите да се възползвате, винаги можете да ни потърсите на клиентския номер от сайта, както и да позвъните лично на мен на номера, от който Ви се обаждам.

-             Благодаря! Записвам си.

Имам цяла колекция такива, всичките записани като „НЕ ВДИГАЙ 1“, „НЕ ВДИГАЙ 2“, „НЕ ВДИГАЙ 3“…

Каня се да затварям, когато той нанася най-неочаквания удар.

-             И един последен въпрос…

Е, сега ако ме пита дали не ми трябва заем за подарък на любовника / любовницата, просто ще…

Но не!

-             Случайно да си търсите работа?

Зяпвам.

Признавам, това беше първото предложение в разговора, над което се замислих. Отказах де. Но все пак се замислих.

Хубаво е човек да има алтернативи в тоя несигурен живот!