Показват се публикациите с етикет почивка. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет почивка. Показване на всички публикации

неделя, 16 юни 2024 г.

Неделята, от която имаме нужда...


Понякога човек има нужда само от... неделя.

Неделя през юни, точно преди слънцето да се разсърди.

Неделя без аларма на телефона, с кафе в чаша с влюбени котки, плюс две истински в краката ти, и с книга, от която не знаеш какво да очакваш.

Неделя, в която понеделникът изглежда по-далеч, отколкото е Проксима Кентъвър от Земята.

Неделя с клаксони на сватбен кортеж, който минава под прозорците ти, и с цвете, дето още не съм го опропастила. И на кортежа, и на цветето наум напомням „О, само почакайте!“. Но поне цветето ще се постарая да оцелее, де.

Неделя по тениска, очила и гнездо вместо прическа.

Неделя, в която да си спомниш моментите, в които си си казвал „Искам си стария живот обратно!“. И си се борил за тая неделя със зъби, нокти и изпокъсани нерви.

Неделя, която няма с какво да запомниш, но имаш нужда от нея, за да усетиш как въздухът се връща в дробовете ти. Една бройка преди да си глътнал вода от океана на живота.

Нищо и никаква неделя... но съвършена.


четвъртък, 19 май 2022 г.

Нямате задачи

Органайзерът на лаптопа ми най-накрая изписа „Нямате задачи”. Не се беше случвало от 9 май. Мисля си, трябва да го отбележа. Събитията – проведени! Детето – най-накрая заведено на зъболекар, след като два пъти забравям, че съм му записала час, а преди това още три пъти – изобщо да запиша час!

Най-накрая успях да пратя два екземпляра от „Мълчанието помежду ни”, до две момичета, които не ме пратиха по дяволите заради това, че седмица и нещо бях забравила. Има добри хора, надарени с търпението на боговете! Има!!!

По-важното е, че премиерата на романа мина на 12-и. Голям кеф, нищо, че през повечето време ми идваше да симулирам припадък, само и само някой да ме измъкне от там. Всички бяха ПЕР-ФЕКТ-НИ! Ама ПЕРФЕКТНИ ви казвам!!! Аз… ми справих се. Поне така твърдят, макар че смеят ли да кажат друго! Почти всичките ги знам къде живеят!!!

Да, и тя ми беше в органайзера – за всеки случай! Че като се знам какъв съм заплес…

Преживях успешно трета инжекция в крака. Тази сутрин. Така де, щом пиша в момента… И докторът е жив и здрав, не го мислете! Даже взех да го харесвам. Знам, че не е голяма драма, ама имам сериозен проблем с иглите. Много сериозен! Ако някога някой ви е казвал, че крещите „като убодена мечка”, да знаете, че за мене е измислен тоя израз. От мъжа ми, ако държите на конкретиката.

Остана ми едно последно удоволствие, което си оставих за накрая и не си го броя за задача, затова го няма в органайзера. Едно интервю за безкрайно мила дама, която нямам идея коя и това е прекрасно, но знам, че е безкрайно мила, защото каза, че е влюбена в романа ми „Седмият ангел”. Няма как да не е прекрасна, нали?... Но чакам да стане тъмно. На светло не ми се получава съвършенството. На тъмно също, де, но съм доста по-близо до него. То на тъмно всички сме бутикови версии на себе си.

Така че тая вечер, докато падне мрак, а и след това, ще си позволя да бъда сноб отвсякъде, в това число и музикален. Бетховен не е само ужас и гениалност. Понякога е просто гениалност. Но го предпочитам в комбинация с ужаса. Тогава е съвършен! А в комбинация с Виктор Пасков би трябвало да е незаконен дори.