Понякога човек има нужда само от... неделя.
Неделя през юни, точно преди слънцето да се разсърди.
Неделя без аларма на телефона, с кафе в чаша с влюбени котки, плюс две истински в краката ти, и с книга, от която не знаеш какво да очакваш.
Неделя, в която понеделникът изглежда по-далеч, отколкото е Проксима Кентъвър от Земята.
Неделя с клаксони на сватбен кортеж, който минава под прозорците ти, и с цвете, дето още не съм го опропастила. И на кортежа, и на цветето наум напомням „О, само почакайте!“. Но поне цветето ще се постарая да оцелее, де.
Неделя по тениска, очила и гнездо вместо прическа.
Неделя, в която да си спомниш моментите, в които си си казвал „Искам си стария живот обратно!“. И си се борил за тая неделя със зъби, нокти и изпокъсани нерви.
Неделя, която няма с какво да запомниш, но имаш нужда от нея, за да усетиш как въздухът се връща в дробовете ти. Една бройка преди да си глътнал вода от океана на живота.
Нищо и никаква неделя... но съвършена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар