С ВикторияАлександър Топалски си поговорихме тази седмица в ефира на БНР - Радио Видин за хората на книгите и за онези, които направиха четенето отново модерно – книжните инфлуенсъри. Задочно – и с любимия ми книжен инфлуенсър Симона Панова, с която (ама разбира се!) пак книгите ни събраха.
Да говоря и мисля за книги ми доставя удоволствие и ежедневно получавам потвърждение, че извън семейството, единствено общувайки с хората на книгите, не усещам, че губя време и не хабя енергия. Не че и сред тях не можеш да попаднеш на някого, когото ти се иска да удавиш в капка вода, но някак си винаги намирате и общ език, на който да изгладите различията. Все ще се намери книга или автор, които и двамата да харесвате и които да станат лулата на мира помежду ви.
С хората на книгите и разговорите са други, и мълчанието е друго, приятелствата и враждите – също. Храната и питиетата имат друг вкус, въздухът е различен, ако щете. Удовлетворението е друго. С тях не можеш да убиваш време – с тях го изпълваш със смисъл, дори когато просто си мълчите на по питие. Така де, предполагам – не ми се е случвало да мълчим на маса, когато сме се събрали книжни плъхове и не знам дали е възможно. Чувала съм истории за Христо Фотев, който в последните си години бил много пестелив на думи, но дори тогава си е струвало да седнеш в компанията му. Такива като него и без думи си остават велики.
Правя инцидентни опити да се поомешам от време на време и с други, с които за книги не се говори, колкото да се убедя отново, че поради някаква причина не се намираме. Правя опити и с хора, с които би трябвало да имам по-особена връзка, защото се познаваме от детството, от училище например… Ами какво да ви кажа… Човек очаква израстване някакво, но установяваш, че израстването често е основно в посока от подрастващи тъпаци към застаряващи тъпаци, като не изключвам и себе си от тази бройка. Ако някой има самочувствието да вярва, че не се отнася за него поне в известна степен, значи се отнася за него в най-пълна степен. Неприятно, нали?
И преди съм казвала, че мръсната малка тайна на човечеството е, че никой никога не пораства. Или ако трябва да цитирам Атанас Далчев, „животът на всеки човек е в края на краищата един неуспех“. Номерът е да не е чак пък провал и тук не говоря само за материалното измерение, даже хич никак. А книгите са начинът да направим неуспехът по-малко болезнен.
Може и в мен да е проблемът. Може наистина да съм некомуникативен дразнещ особняк. Не знам, но и не ми е сериозна грижа, дори ми е от полза. Книгите са броня, която все още никое оръжие не е успяло да пробие и която не мисля някога да сваля. Те не те изоставят и рядко те разочароват. Повечето и не лъжат. И порастват. Ако не ми вярвате, пробвайте да прочетете някоя класика, която за последно сте отваряли преди години! За разлика от хората, книгите наистина порастват и имат привилегията да не са провал.
Няма коментари:
Публикуване на коментар