Ходих да гласувам. Отново! По-скоро „въпреки“, отколкото „защото“, но отидох. Отидох, за да мога после да мрънкам с чиста съвест. И за да не се чувствам виновна, ако „моите“ кандидати вземат, та свършат някаква полезна работа, пък аз не съм ги подкрепила, когато е трябвало. Да знам, че което се е искало от мен, съм го направила, пък...
Иначе имам си и аз работа вкъщи, че и не само вкъщи, но отидох. И гъби обичам, но отидох. Да гласувам, не за гъби. И съм леко контузена, но отидох. Цветята ми са за поливане, рибките трябва да нахраня, цели две чаши чакат да ги измия, котешката тоалетна да бъде сменена, една салата да бъде изядена... Сигурно и паяжини ще намеря за обиране, ако се огледам, но отидох. Защото съм мързелива явно и мисля, че за гласуване мога да отделя едни двайсет минути, пък ако ще тия две неизмити чаши после да ми ги татуират. И без това ще стоят яко на татус – едната е във формата на череп, другата – главата на Дедпул.
Между другото, имаше опашка пред секцията. Вярно, четири-пет човека, ама опашка. Един от тези пред мен, изрази съмнение, че понеже му подават книжата да се подпише наобратно, това било знак, че после може да му фалшифицират гласа. Мисля, че имам голям шанс да позная за кого е гласувал. Носеше бял анцуг, имитиращ потури, с бродирано лъвче на гъ... на това, де. На хълбока. Няма да казвам какъв надпис имаше на тениската му, че ще вземе да се познае, пък да се депресира, пък да ме влачат после по съдилища за шейминг по политически признак и прочее.
Както и да е! Те тези без чаши за миене и рибки за хранене, които ги мързи да ходят за гъби, с лъвчета по анцузите и татуирани портрети на Левски и Ботев по прасците, не са проблем, освен когато седнат зад волана понякога. Проблем са другите, дето така и не се научиха, че да гласуваш е по-важно от повечето причини, които могат да си измислят, за да не отидат. Да го кажем така: Освен ако не си в епицентъра на престрелка и не се налага да правиш до среднощ изкуствено дишане на умиращи хора, нямате оправдание.
Отивам да нахраня рибките, ако са оцелели през тия дъ-ъ-ълги, дълги двайсет минути!
EDIT: И чашите измих. Прилагам снимка за доказателство. Да видите, че може!
Няма коментари:
Публикуване на коментар