При феята на зъбките

 

Коко (на 9) ме е събудил в 5:30, защото го боли зъбче. Ако има нещо, което да изкарва звяра в мен на предна линия, това е недоспиването.

Някак дочакваме в компанията на Смърфовете и Пингвините от Мадагаскар 9:00 часа, когато личната ни фея на зъбките започва работа, и го водя.

Вътре, разбира се, следва драма с елементи на локален апокалипсис.

- Отвори си устата само да погледна, бе, Коко!...

- Не иска-а-ам… Боли ме!

- Ама кое те боли? Нали трябва да видя?

- Не, не, не. Не искам с това острото…

- Ама аз само ще почукам зъбчетата да видя кой от тях боли? Нали не искаш да объркаме болното и да ремонтирам някое от здравите?..

- Не искам… Не с това острото.

- Добре, бе. Само отвори да погледна!...

Той отваря и реве, рони сълзи като бисери, тя посяга да види, той я хваща с две ръце и започва борба за надмощие. Шубето е голям страх, ей!

Между другото, не е като да не съм го правила това същото и аз, ама той ме бие по точки отвсякъде. Викам си, добре че не е наоколо да види аз какви ги върша, когато съм на стола. Някак си унизително би било…

- Ама пусни ме, бе, Коко! Не мога да работя така!

- Боли ме-е-е-е…

- Тука, където почуквам ли?

- Не-е-е-е.

- А къде? Тука ли?

- Не-е-е-е… Не ме боли вече…

- Е, добре де. Що ревеш тогава?

- Страх ме е-е-е…

- Ама излагаш се. От какво те е страх?

- Че ще заболи-и-и…

- Ама няма да заболи, само отвори да видя!...

Слава богу, тоя път поне не я ухапа.

След още малко драма ни препращат да тровим нервите на някой рентгенолог, за да снимаме въпросния зъб.

Вървим по улицата и той продължава да скимти. На ръба съм, щото знам, че утре следобед и аз съм на същия стол, а ми идва да заподсмърчам солидарно с него.

- Добре, бе. За какво си ревнал такъв като магаре? – не ми издържат нервите. – Никой нищо не ти прави, даже не даваш да те погледнат, а ревеш.

- Щото ме е страх…

- Ма ше взема накрая да те плесна един път, поне да знам що ревеш! – заканвам се, влизайки в клишето за българска майка юнашка.

Той мига насреща ми неразбиращо:

- Ама нали ти казах що рева? Що трябва да ме биеш?...