Може и да не знаете… Е, сигурно не знаете, освен ако не сте: а) от слушателите на Радио Видин; или б) от онези, на които съм се похвалила, а те вече не са малко май… Та може и да не знаете, но с РадиоВидин и с Красимир Каменов (и с още някакви хубави хора, на които не им знам имената засега, но не е от неблагодарност, вярвайте ми) от началото на годината стартирахме една съвместна инициатива.
Ама разбира се, че е свързана с книги. Има ли смисъл въобще да го казвам? С моите книги! Не, бе. Не с ония, които пиша, много ви моля, а тези, които чета. Не съм ЧАК толкова самовлюбена… все още. Ония, които пиша, някой друг да ги отразява, ако има желание или няма избор. Благодаря предварително!
М-не. Не познахте. Не съм ги изнудвала, никого не съм заплашвала с насилие – доброволно беше и от двете страни.
И така, годината ми тръгна повече от яко. Защото аз много обичам да говоря за книги, без да има особено значение (за мен имам предвид) дали някой ме слуша или не. Не е професионално изкривяване – психично е. Хубавото е, че все още не е влязло в списъка с обществено опасни патологии, колкото и понякога да е такова, защото да говориш за книги нерядко в историята човешка си е било опасно, дори смъртоносно занимание. Четенето създава врагове на режими и тирани, събаря държави и строеве, подпалва революции и въобще създава големи неприятности от време на време, доказано е. Понякога и подлудява. Познавам един тип, който след две висши образования в областта на литературата нещо му гръмна централно и в момента си говори с дърветата по улиците в Крайова. Друга тема!
На този етап нямам смелостта да претендирам за обективност и професионализъм, а пък за добър (литературен) вкус – още по-малко. Претендирам само, че в рубриката „Време за книги” ще отделям време само за книги, които наистина съм харесала по някаква или никаква причина. Всеки петък, след новините в 17:00 часа! Да ви видя, ако ревюто ви хареса, как ще сколасате после в рамките на полуработната събота да се снабдите с книгата преди книжарниците и библиотеката в града да затворят!
Благодаря на Радио Видин и на Регионална библиотека "Михалаки Георгиев" - Видин, на главния редактор Gergana Panova и на Desi Ivanova за доверието и възможността – дали оправдано или не, ще се види. Във всички случаи за мен е още една възможност да правя нещото, заради което и на мен, подобно на класика Мишо Шамара, ми иде да възкликна: „Животът е хубав, защото е красив!”
За неговото творчество – друг път! Може би. Не ми е в сферата на интересите, но мога да кажа някои неща.
В линка ТУК е ревюто за една от любимите ми книги към днешна дата. „Гаргара” на Игор Станойоски. Предишните сами ги потърсете в сайта на радиото, а за следващите ще ви уведомявам… евентуално... За по-сигурно дръжте под ухо радиото, щото аз и преди бях разсеяна, ама след две деца съм станала голяма затра и нищо не се знае.
Няма коментари:
Публикуване на коментар