От опит знам – почнат ли разговорите да се въртят все
около яденето, значи всички сме пред заплата и сме останали на финансови
изпарения. Пак от опит знам – почна ли да готвя като за световно, значи съм
решила да минавам на диета. Не че иначе не ми се случва да готвя, но определено
не е с такова настървение.
Ако още не е станало ясно, мразя диетите! Диетите са
висша форма на мазохизъм, насилие срещу личността… или поне срещу моята
личност. Но понякога се налага да се изправим пред реалността, а тя казва, че
или трябва да наложа контрол, или да инвестирам в изцяло подновен гардероб.
Затова напоследък някак все на към кухнята ме тегли. И за да не е към
хладилника, вкопчила съм се в печката, пък ще видим докога ще устискам „само да
мириша шоколада”.
И за да не съм само аз кисела и гладна, качвам малко
снимки. Освен това имам и омлет, наденичка и панирани кашкавалчета, които не
успях да снимам, защото децата ги отмъкнаха за вечеря. 😁
Няма коментари:
Публикуване на коментар