Престолонаследниците по изключение са си легнали рано. Не вярвам да спят, понеже от стаята им Спондж Боб крещи така, че сигурно и в съседните апартаменти го чуват, така че влизам да кажа нещо на големия.
- Коко!...
Завил се е през глава със спалния си чувал (напоследък е решил да спи с един спален чувал вместо със завивка) и не мърда. Почти не личи, че е в леглото, защото се е барикадирал зад един огромен плюшен миньон, възглавница-жираф, възглавница-спайдърмен, възглавница-костенурка и една, дето си е обикновена възглавница. Обича да си прави гнездо сред тях, за да не стане през нощта жертва на чудовищата, с които денем геройски воюва в телефонните си игри.
- Коко?...
Не мърда.
À стига, бе!
Чак не ми се вярва, че е заспал преди да съм крещяла поне час „Заспивайте!“ и да съм заплашвала, че утре няма телефони, няма лаптопи, няма телевизия и въобще ще им причиня малък апокалипсис, ако не заспят на момента.
Малкият все още гледа филмчето с едно око, но като че ли се чуди дали да привлича внимание или да си трае. Накрая все пак решава да рискува.
- Мамо?... Знаеш ли… той Коко, когато спи, ПОНЯКОГА не говори. 😁😁😁
Няма коментари:
Публикуване на коментар