В сезона на листопада и сополите

В сезона на листопада и сополите, в неделя сутрин вися с малкия син в спешното, понеже от снощи половината симфониета на Видин все едно се е настанила в дробчетата му. В кабинета има пациентка, така че чакаме в компанията на друга, която дойде след нас. Наоколо щъкат хора от персонала, но като цяло няма голям зор. Била съм там и в далеч по-екстремни моменти. Повръщали са ми в краката, припадали са хора, вкарвали са жертви от сбивания и катастрофи, предозирали, пияни, с инфаркти и инсулти, раждащи и умиращи… В момента е спокойно.

Докато не се появява друга една пациентка. Явно вече е минала през кабинета и са я пратили на рентген. Връща се с диск със снимката, който трябва да бъде „разчетен” от лекар. Доколкото разбирам, това отнема време, не знам по каква причина. И на мен ми се е налагало да чакам за разчитане, отнема между час и два някъде.

Та идва въпросната с диска, връчва го на една от сестрите и заявява с тон на реинкарнирана Клеопатра най-малко:

- И, ако може, да ми го разчетете по-бързо, щото ми писна да вися в тая болница. Плащам си, така че искам по-бързо да си тръгвам. Нямам цял ден да се мотая тука.

Не цитирам на 100 % точно, но да кажем на 90 %. Смисълът беше този. Плащам си, действайте по-бързо! Оня типичен манталитет, който вярва, че като подхвърли двайсетачка, ще се уреди с привилегия, ще си спести глоба, ще се „уреди”.

Не знам дали защото предната нощ заради симфониетата в гърдите на малкия бях спала общо около два часа, ама признавам си, ако към мен не се блещеха поне две камери, сигурно щях да ѝ причиня нещо особено гадно и болезнено.

Какво значи „плащам си”? Значи, че години наред не си се сетила да си внасяш осигуровките и сега ти е криво, че трябва да се бръкнеш за преглед? И понеже си се бръкнала, всичко трябва да се случва „по-бързо”. Писнало ѝ било! Ми аз не вярвам да са те канили с бъклица и китка в спешното. Ходи си плати 400 евро в някоя частна болница, на петà ще ти се завъртят сигурно! Или не?...

Както и да е.

Ако зависеше от мен, на мястото на дежурните в кабинета с чиста съвест щях да я оставя да замръкне и осъмне пред кабинета, та другия път да си знае докъде се простират правата и парите ѝ. Те си замълчаха повече от възпитано. Обясниха, че веднага задвижват процедурата, но просто отнема време. Ма тя си била плащала и ѝ било писнало.

После ни приеха нас, бяха мили, разбиращи, загрижени и дори се усмихваха на малкия. Изслушаха и мен, и него, съобразиха се с факта, че го е страх от игли, и въобще отнесоха се повече от човешки. И съм сигурна, че ще се отнесат така и с онази, дето „си плаща”. Но следващия път, когато попаднете в медицинско заведение, имайте едно наум за стадото, с което понякога тия хора там работят!

А вечерта гледам, във Враца медиците отново са в безсрочна стачка заради унизителното заплащане и безумните условия на труд.