От какво се раждат хората

С престолонаследник №2 (a.k.a. малкия хун) след краткия престой в спешното вчера, днес сме напът към нашата си „леля доктор” да потвърди или отрече поставената диагноза. Не, че нещо, ама предпочитам да се подсигурявам поне двойно, когато иде реч за здраве. Престолонаследник №1 (a.k.a. големия хун и бъдещ Атила ІІ, ако съдя по ентусиазма, с който се мята във всяка хрумнала му идея, независимо колко (само)унищожителна е тя), отказва да ни придружи. Има по-важна мисия – да спасява виртуала от чудовища в поредната игра на телефона си.

Та вървим с малкия, който е в настроение за дълбоки разговори.

- Мамо, а откъде идват конете?

- Раждат се като нас хората?

- Кой ги ражда?

- Ами други коне.

- Значи понитата ги раждат други понита?

- Нещо такова.

- А може ли кон да роди пони?

А сега де? Трябваше навремето да внимавам повече в часовете по генетика. Кой да предположи, че ще ми потрябва нещо от там!

Междувременно Престолонаследник №2 продължава да развива темата:

- В една игра на телефона ми от два сандвича се ражда крава.

Предпочитам да не споря с него, макар да съм убедена, че в живота е точно обратното.

И тук той забива гвоздея:

- А от какво се раждат хората?

- Не съм сигурна. Ти как мислиш? – пробвам почвата, просто да знам докъде е стигнал в материята.

На шест е, едва ли е по-далеч от птичките и пчеличките… и понитата…

Оказва се, че е навлязъл много, много дълбоко!

- Щом не е от конете, значи хората се раждат от магаретата. Не може да е от кравите.

Зяпвам да споря и… осъзнавам, че даже познавам такива хора май. Някои даже цялата държава ги знае.

Изпадам в дилема. Дали да му изнеса един подранил урок по биология или да го оставя да рисува реалността такава, каквато е. Докато „сама си преценям” какво да предприема, той хуква настрани.

- Я-а-а!... Виж! Мини-тигър!... 

🐅🐅🐅

На снимката - Престолонаследник № 2 с мини-тигъра!