Откакто на 1 ноември 2020 г. се появи официално първата ми книга за будителите – „И будителите били хора“ – Денят на народните будители някак си се превърна в нещо като втория ми рожден ден. И като се има предвид, че аз рожден ден не празнувам, значи категорично застава начело по важност. Искам – не искам, това е положението.
Мислех си тази година да го раздавам по-скромно – все пак идеята не е да печеля дивиденти на гърба на хората, които почитаме днес, но явно няма да ми се получи това със скромността.
Обаче забелязахте ли, че поне до обяд издържах?...
Та дотук със скромността!
От днес – 1 ноември 2022 г. – личната ми обвързаност с Денят на будителите става още по-тясна, защото „И будителите били хора“ вече е и АУДИО-КНИГА и всеки, който няма време, възможност или желание да чете, може да я чуе в Storytel, озвучена с гласа на прекрасния Чавдар Монов.
Никога не съм имала за цел да навлизам в една толкова деликатна материя като историята и паметта на хора като Вазов, Ботев, Алеко, Багряна или Дора Габе. Никога не съм имала някакъв особен сантимент към този род чествания и дати, дори и само заради „имунитета“, който ми е създало онова досадно тичане по шествия (манифестации им викахме), стоене мирно, дълги речи, висене по паметници и т.н. Винаги съм била на мнение, че тези хора са били и все още са неизмеримо по-интересни живи. В моето въображение те все още СА живи. Срещам ги, поздравяваме се, разказват ми нелепи случки от ежедневието си, оплакват се от роднини и неверни приятели, понякога и пийваме по едно…
Да, добре. Знам. Не звучи особено разумно. Както и да е. Всеки има право на своите въображаеми приятели. Аз съм приятелка с тези хора. А вие?
Но за да стигна до това покрай Денят на будителите да празнувам и аз, при това вече с желание и дори с настървение, заслуга имат и всички онези, без които тази книга нямаше да види бял свят или поне щеше да си остане на етап интернет-статия. Благодаря на Мария Пеева, че повярва не толкова в мен, колкото в будителите, на Бени Хюбнер, че беше един безкрайно търпелив и дипломатичен редактор и нито веднъж не успя да ми докара паник-атака. На Ана Клисарска, която се превърна в моста на „будителите“ към съвременните платформи за литература като Storytel.
Благодаря ви и честит празник! ❤
Няма коментари:
Публикуване на коментар