Перли и оцеляващи в събота

И така, събота е. Ден за какво?... За пазар, разбира се. Не просто пазар, а Видинския Съботен Битак. Семейна традиция и т.н.

Събуждам се преди децата, което само по себе си е малко чудо, достойно да влезе в продължението на Библията, и - докато приготвям закуската (зърнена закуска, да не си помислите, че съм запретнала ръкави да меся) - една линейка на светлини и сирени профучава по булеварда под терасата. Надниквам, колкото да видя, че спира на пазара.

Събота е, както казах! Ако още не сте го разбрали, на битака в събота е като на рокконцерт. Шумно е, гъчканица е и винаги има по някой припаднал.

Децата стават, закусват и с умерена доза заплахи ги отлепям от телефоните да се облекат, за да излезем. „Скачайте в дънките или телефон няма да видите до утре по това време” върши чудеса, когато нищо друго не работи, повярвайте ми!

Та обличаме се и тръгваме. По пътя (има-няма 400 метра са до там, ама в събота си е сериозно разстояние за преодоляване) ни подминава втора линейка, пак спешна отвсякъде.

- Какво направиха тия хора, бе? – мърморя си. – Втора линейка отива към пазара…

До мен Коко (на 9) подскача, недосегаем за тревоги от рода на припаднали по улицата хора, и предполага:

- Ами сигурно хората като видят какви оферти има, просто припадат.

Това ще да е!

За късмет, втората линейка подминава битака и си продължава надолу, а ние тръгваме по обичайния маршрут. Приключваме обиколката леко разочаровани, че от редовния зоопарк днес на разположение са само пилетата. Всеобщите любимци зайците и кученцата ги няма. Но пък попадаме на „Бялата перла” и „Малката перла”, които чакат своите си капитани, за да опънат платната по следите на „Черната перла” и капитан Джак Спароу. Е, капитаните се оказа, че ги отглеждам аз, така че… имам си малка флотилия.

„Малката перла” явно беше преживяла поне една сериозна морска битка, та се наложи малко по-късно вкъщи да отремонтираме счупената на три задна мачта, но – с малко моментно лепило – сега е като нова. Започнаха залозите докога.

Към края на обиколката Коко забелязва един любопитен за него артикул. Картина на пищна гола кака с апетитен загар, облечена единствено в препаска от мидички и раковини, на фона на някакви палми.

- О, мамо, виж! Картина на сървайвър! Тази е оцеляваща. Сигурно е някоя от предците ни, дето не са имали какво да облекат…

- Баш е оцеляваща, маме! – съгласявам се с очевидното.

И се прибираме да направим инвентаризация на частната ни флотилия.