На Поход с книги и аз

Всеки има да каже нещо. Номерът е да го каже на когото трябва, за да не пилее думи и емоции нахалост. Думите и емоциите са най-ценната ни инвестиция.

Днес имах честта и удоволствието в рамките на "Походът на книгата" да говоря пред едни невероятни младежи от ПМГ "Екзарх Антим I"  Видин. Пред цял един клас надежди!

Темата беше третата ми книга „И будителките били жени”.

Едно от момичетата ме попита защо съм избрала да се върна във Видин. Никога не съм се замисляла защо всъщност, извън убеждението, че просто така ми се стекоха нещата и като цяло нямах особен избор. Понякога ти се струва, че нямаш избор и трябва да мине време преди да осъзнаеш, че не е било съвсем така. А всъщност избор имах, направих го и все още имам такъв. Избор винаги има. Номерът е как ще го разиграем. Като в казино – всичко или нищо! Аз заложих на Видин, защото искам да вярвам, че Северозападът има какво да покаже и даде. Северозападът не е мъртъв. Видин не е мъртъв и не е толкова лесно да го отпишеш. Тук има деца като тези, бъдеще като това, потенциал като техния. Те са тук и нямам право да не ги забелязвам, да не вярвам в тях, да не разчитам, че няма да ме разочароват. А те не ме разочароват! Те четат, те питат, те искат да знаят, имат желание да бъдат промяната, от която всички имаме нужда. Това последното не го осъзнават, слава богу!

Та! Поговорихме си с тези невероятни младежи за жените и мъжете, за ролите им в обществото, за очакванията, стереотипите, правата, задълженията, свободата, законите, личните и обществените граници, причините да се бориш или да сложиш оръжието. За отговорността и границите. За това кой, кога и как става будител и доколко будителите имат почва у нас. А те имат.