неделя, 24 април 2022 г.

И пак малко за трапезните патриоти

Великден е!

Аз не съм от религиозните. Дори не съм вярваща. Затова си седя на чаша кафе по пижама и хвърлям по едно око на света, колкото да не изтърва момента, ако някой самозабравил се идиот реши, че ще мре в компанията на половината човечество. Щото те идиотите не признават коледи и великдени.

От време на време телефонът ми дрънка от известия. Социалните мрежи днес са тресавище от лицемерие и моментни пориви да се поизлъжем, че сме `бах ти белите и добрите. Като на всеки празник, де. То вяра, то любов, то пожелания за здраве, просперитет, мир… Яйчица и свещички. Светът е приказка и ние сме принцесите в нея!

Опс! Мир ли казах? Извинете! Моя грешка. Малко тъпо да го споменавам тия дни, нали…

 Само минавам да пусна един-два бързи скрийншота и да ви кажа, че… ми не се надявайте особено! Защото всичките тия хубави нещица, които си пожелавате и може би дори очаквате… ами няма как да се случат, докато някъде наоколо щъкат ей такива като тези.

Да, това са „хора”, които познавате. И аз познавам такива даже. И са първа писта по църквите по празници, първи борци за „традиции”, първи знаменосци по махленски революции. Докато покрай нас пукат мръсните балончета на ей тази утайка, не се надявайте на чистота в душите си, защото то като пръсне, лепне и по вас! А те тези мръсни балончета са плъзнали чак до парламента.

Ако все още ви е останала вяра, браво на вас! На мен ми е останала обаче една надежда – всичко да се връща, всекиму според заслугите, думите и делата! Поне двойно! Пожелавам си го на мен, пожелавам го и на вас! 





Няма коментари:

Публикуване на коментар