На финална права

По неписано правило хората най-безцеремонно се хвърлят в теми, от които почти нищо не вдяват. Сигурна съм, че психологията има обяснение, но ще го оставя за по-нататък.

Горе-долу на същия принцип се хвърлих и аз преди време в приключение да напиша нещо като рокендрол роман. Исках да е книга, от която звучи рок във всичките му разновидности. Естествено, че нищо не разбирам от музика, но пък съм добър слушател, с амбицията да приобщи всеки, който поддаде, към сектата на меломаните, закусващи с хард и хеви, обядващи с траш и блек и засядащи вечер на по чаша водка под звука на стилово престъпление от джаз, блус и гръндж.

В крайна сметка, не мисля, че се получи съвсем по план. Вместо роман за рокендрол, свобода, секс, наркотици, алкохол и задимени моторджийски барове, се получи една… да кажем музикантска любовна история. Не, че и това изброеното го няма, де. Но излезе по-малко вулгарна и цинична, отколкото я исках, и далеч по-влюбена. Не стана груба, макар на моменти да звучи така.

Честно казано, голяма борба падна, защото от самото начало, сякаш напук, всички герои в романа започнаха да се държат като тийнейджъри в тежък пубертет и да правят всичко по възможно най-трудния и съответно вбесяващ начин. Вместо да си гледат любовта и музиката, докато висят по сумрачни клубове или правят секс, както се очакваше от тях, те сякаш дебнеха всеки удобен случай да се хванат за косите. В един момент започна да ми се струва, че всеки път, когато посегна към клавиатурата, бушоните в главата на някого започват да гърмят като новогодишни фойерверки.

Хубавото е, че никой не умря, дори и тези, на които им се искаше. От героите ми имам предвид, защото за някои от тях имах сериозни опасения, че няма да свършат добре, а аз не съм по трагичния финал. Сигурна съм, че отново музиката изигра основната роля – като декор, терапия, антидепресант, спасение, алтернативен начин на изразяване, любовно обяснение, дрога, ако щете. Последният косъм, за който да се хванеш.

Така че все пак стана. Стана роман за шумен рок и раздрънкан блус, за водка, бърбън или бира – според предпочитанията, за смъртоносно опушени барове, борба за надмощие, за любов, насилие, потъване, изплуване... И за новото начало чрез една игра на въпроси и предизвикателства, в която мълчанието става все по-малко, а прошката все повече и по-искрена. За моментите, когато нямаш друг избор, освен да обичаш някого с всичките му кривини и пороци, с всичките му страхове и маски, с всичките му причини да мълчи или да ти устройва най-музикантските скандали на шест струни.

……………………………..

Защо пиша всичко това?

Благодарение на фондация Bukvite\Буквите, „Мълчанието помежду ни” е на финална права. Има си корица и предстои съвсем скоро да излезе от печат и най-накрая да се отърва от необходимостта да спасявам някого от всички онези откачалки в него. Каквото можах, направих.

Премиерата ще е на 12-и май в Регионална библиотека "Михалаки Георгиев" - Видин.