Съботният битак е особен вид магия

Вкъщи си имаме нещо като семейна традиция. Всяка събота със ставането отиваме на пазара пред „Lidl” и никога не се прибираме без нещо. Аз, мъжа ми и хуните! Понякога, когато мъжът ми е заседнал с тира някъде из Европа – само аз и хуните.

Съботния пазар във Видин е особено място и преживяване, доста подобно на улица „Диагон-али” от историите за Хари Потър. Точно толкова магично, стига да имаш очи за магията му, разбира се. Трудна магия – малко мръсна, малко тъмна, много прашна и потна, екзотична, катунарска, „ухаеща” на скара, подправки, царевица, плодове, пилета, зайци, коне и „свинки Пепи” (според хуните, които израснаха с това проклето филмче, че и на руски проговориха по-добре от мен, дето учих езика осем години). Магия, която се случва независимо от времето, зиме и лете, в дъжд и пек, в здраве и пандемия. Честно казано, миналата година, когато ни се стовари тая гадост covid-19, не ме разтревожи толкова затварянето на държавата (то па една държава нали!), колкото затварянето на съботния битак във Видин. Битакът е свещен, по дяволите!

Ако бързате за някъде, не идвайте тук! Тук не се бърза. Тук трябва да забравите западняшката динамика и да си припомните някогашните ориенталски нрави за пазаруване и най-вече за пазарлък. Това последното – и на влашки, и на сръбски, и на руски, и на ромски, както ви харесва. Със западен език обаче ще го закъсате яко. Някога Турската поща във Видин може и да е била връзката между изтока и запада, но на битака изтокът определено е задържал позициите си.

На висока скорост наистина няма да видите нищо повече от прах, воня и вехтории, и току виж сте изтървали късмета си за деня. Магията се случва бавно, крачка по крачка. Забави! Спри се! Вгледай се! И ще видиш! Единственият случай, когато е позволено да излезеш от тази източна лежерност, е ако се наложи да гониш из прахоляка избягало пиле или прасе, за да го върнеш на собственика му. И само от теб зависи как ще го погледнеш и дали ще е „Ега ти вехтошарника! Довлекли са боклуците на половин Европа” или ще е „Нямаш идея какво намерих там, човече!”. Основният принцип на функциониране на този тип места е, че боклукът за един е съкровище за друг!

А тук има всичко! Да, дори и това, за което си помислихте… каквото и да е то, стига да знаете къде да го търсите, разбира се. Виждала съм оригинален японски меч, за бога! Така де, МОЖЕ БИ оригинален. „Не`ам идея, бате, не съм го пробвàл!” Тук всичко е МОЖЕ БИ, на късмет, но с времето някак си се научаваш кога да играеш и кога да си пас!... Мачете, диджериду, handmade калимба (и вие не сте го чували, нали?), конски юзди, скалпели, вибратори (мхм, именно – да), арбалети, перални, лаптопи, медни съдове, фитнес-уреди, сценично оборудване, облекло за от раждане до умиране, картини, тигани, играчки, пълен комплект стикове за голф… Кой, по дяволите, във Видин знае как и къде се играе голф?!...

Трябва ти ковач? Разсад за розови домати или фиданка на бананово дърво? Майстор на дървени сувенири и домакински вещи? Домашни точени кори за баница? Антикварна книга или дискове за плейстейшън? Био-зеленчуци „собствено производство”? Монети от държави, за които и географията вече не помни? Зарядно за телефон, чийто производител сигурно отдавна е умрял? Армейско оборудване (оригинално!)? Навигация която не се знае работи ли и дали не е с карта за Южна Африка например? Циганска любов?... За печките говоря.

Естествено, че ги има и ония вехтории, дето не можеш да си представиш, че някой ще купи, защото са като току-що извадени от контейнерите за боклук до бензиностанцията отсреща, но и някак си няма да е 100 % изненада, ако видя някой да спира пред тях. Все на някой сигурно му трябват изкривени от носене дамски обувки от младостта на баба му или един – ЕДИН!!! – вълнен търлък… Или колелца от офис-стол… Или снимка на непознато дете…

Тук е и неофициалният видински зоопарк. Иначе кога тия деца ще видят и пипнат на живо зайчета, гълъби, пилета, патици, джинки, прасенца, чинчили… Случва се и коне да видим да си пасат кротко на ливадата, дето иначе май е футболно игрище някакво. Хората, които продават животни, са моите съботни герои. Имате ли идея колко деца пищят край тях, докато дърпат ушите на зайците?...

С времето сме си намерили нашите сергии, нашите черги и сандъчета със съкровища, където задължително спираме да поровим, нашите баби със зарзават. Никога не тръгваме без да сме оставили поне 15-20 лева, обикновено за играчки и разни декоративни находки. Всички сме деца малко или много. Вчерашните ми придобивки са тези от снимките. Прасенце-солничка и миниатюрно кученце с книжка без конкретно приложение освен да носи усмивки. Ей така – видиш нещо и си помислиш „Аз съм!”. Дреме ми колко струва и дали изобщо струва нещо! Някои неща се оценяват по друг начин.

Единственото, което никога няма да разбера, са хората, тръгнали с кола до „Lidl” в събота преди обед във Видин. Абе вие акъл имате ли?!...