За тениската, душата и живота

Стара история, която пуснах в една група през януари 2020-а, ама сега ми попадна и... 🙂 Нищо не се е променило. Само тениските станаха повече. 🙂

.................................................

Мъжът ми от две седмици си е харесал някаква тениска, но поради ред причини чак тази събота успяваме да отидем до магазина, в който се продават. Толкова се е навил, че я купува без дори да я премери.

Разбира се, оказва се, че леко се е подценил. Тоест тениската му става, ама той обича да му стоят все едно ги е откраднал от Шакил О`Нийл.

- Мило, май и тая ще бъде за тебе.

Тениската е готина, ама на мен ми е съвестно да я приема, като знам с какъв кеф си я е купил.

- Не искам, бе, мило. Пробвай я пак! Може пък да се харесаш.

- Е, колко пъти да я пробвам? Тясна ми е и това е.

- Абе не искам да ти я взема. Толкова много я искаше…

Той ме поглежда изненадано:

- Айде, бе! Ти ми взе душата и живота – сега за една тениска ли ще правиме проблем!...