Библиотеката вкъщи

Средностатистическа семейна вечер у дома. Децата са по леглата и гледат филмче за барбароните, а ние с мъжа ми в кухнята разпускаме с екшън. Не, бе. Не се бием – филм гледаме.

По едно време той решава да се излегне по-удобно на дивана, но това винаги е било сложна маневра, защото трябва да следиш да не легнеш върху котката, някой лаптоп, някоя раница, играчки, зарядни, таблети и прочее. Някак си успява и тъкмо се е наместил, когато изведнъж сякаш от нищото върху краката му се изсипва купчина книги.

А, да. Значи тука съм ги оставила. Позапасих се за отпуската… Не, че библиотеката не ми е на 15 минути пеш и не че нямам ключове, така че, ако съм чак толкова на зор и в абстиненция, и посреднощ мога да си взема… Но що се отнася до „нещо за четене”, държа да съм подсигурена.

У нас книги има навсякъде. По рафтовете – ясно, ама освен това често пъти са и в гардероба, под леглото, по раклата, по портмантото, масата, някои от столовете… Явно и на дивана.

Мъжът ми ме поглежда КРАСНОРЕЧИВО в смисъл „ОФ-Ф-Ф, МИЛО-О-О! АКО МИ НЕ Е ПИСНАЛО!...” и започва деликатно да ги избутва с крак върху котката, която го поглежда презрително през рамо и се пренася на един стол.

Аз чувствам някаква естествена необходимост да се оправдая.

- Ми аз работя в библиотека. Какво друго да се търкаля из къщи, освен книги?

- Е, а аз като работя на камион, камион ли да паркирам тука?... - не се стърпява той.

Нямам какво да отговоря.