Имаме си едно камионче „Фиат Дукато”, дето напоследък сме
си го обърнали на семеен автомобил, щото се оказа много икономичен и удобен за
целия катун, дето обичайно го влачим. Иначе сме четири човека, в това число
децата. Мъжът ми е твърдо решен да направи шофьор от мен и обикновено ме
изнудва аз да карам, но имам чувството, че подходът му не е най-градивния. Не,
нямам предвид крясъците от типа на „Добре, бе! Това сега що го направи? Мило,
ти иначе караш добре, освен когато караш като идиот.”
Та днес бяхме на плаж извън Видин с въпросното камионче.
Тръгваме си, аз карам. Наклонът на изхода от плажа е… не знам, ама да кажем че
е към 20°. Може да е колкото си иска – аз имам чувството, че трябва да качвам
Мусала.
И така, препотила съм се към пет пъти за по-малко от
минута, одървила съм се на волана, все едно не карам камиончето, ами на гръб го
влача, зад гърба ми е Дунава и ако изтърва нещата, „Фиат”-чето моментално става
на подводница... Децата са притихнали подозрително. Към десет човека наоколо
зяпат с различна степен на интерес, а аз се моля да не прегазя някого от тях из
храстите, щото теренът е малко див…
И какво прави в това време мъжът ми? Професионалният
шофьор – да. Дал ми е точни инструкции, разбира се, от които нищо не вдявам, и
сега… пее. Пее, бе!
Пее с пълно гърло НА ОТВОРЕН ПРОЗОРЕЦ, акомпанирайки си с
едно гумено пиле:
- АКО УМРА ИЛ ЗАГИНА, НЕМОЙ ДА МЕ ЖАЛИТЕ-Е-Е-Е...
Жив е. Не го мислете!... Засега!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар