От София бил! ОТ СОФИЯ!!!

То мълчиш, мълчиш, щото нали… възпитанието не ти позволява да говориш за политика, ама вече не се трае, да му се не види!

Да, и аз за Петър Илиев.

Опитът му за интервю тази сутрин по Нова ТВ ми подейства като чаша антифриз за събуждане, нито капка по-слабо. А съм опитвала какви ли не гадости през годините, но това ги надмина и задмина със скоростта на космическа совалка.

Та аз като цяло много се пазя да отварям дума за политика, щото там винаги съм била на принципа, че е по-добре да не се намесваш, отколкото после да се извиняваш. Този път обаче…

Обаче…

Абе, уважаеми кандидат-спасители на България от ИТН! ВИЕ СЕРИОЗНО ЛИ, БЕ?!?!?!... Ако не знаех, че и този сте си го намерили с конкурс, щях да ви питам вие с конкурс ли си ги избирате такива, м@мк@ му?!... И какви точно критерии бяха зададени на въпросния конкурс, та този е минал цедката, защото ако не е имало изрично изискване да си нестабилен нарцис с его не по-малко от диаметъра на Слънчевата система, не виждам как е възможно да го предлагате за силов министър и вицепремиер. Мен лично тази мисъл не просто ме притеснява – ужасява ме, бе! Все едно да дадеш ключа от барутен погреб на религиозен екстремист.

И сега някак си натрапчиво ми бръмчи въпросът: Ами другите? И те ли са ви такива ашладисани психари, да ме прощавате? Щото ако да, започвам да подозирам, че целта ви не е била промяна и там каквото пропагандирахте, ами през цялото време коварният план е бил да направите всички бивши управници (подчертавам – ВСИЧКИ за последните 30 години!!!) да изглеждат ега ти свестните хорица. НЕ? Ами съжалявам! Точно това се получава някак си.

Та да кажа аз като човек толкова извън политическите теми, колкото не може повече да се иска, какво чух от злополучното интервю! Имам предвид извън крясъците по водещия, пък и в тях де. Общо взето, чуваше се едно „аз, аз, аз, аз, аз, аз, аз, аз…” и между другото „аз, аз, аз, аз, аз, аз…”. Толкова много „аз”, че направо на моменти не вярвах, че не е опит за скеч в духа на шоуто на г-н Трифонов. Той бил готин, щото го канели на абсолвентски балове, пък някакви лоши хора искали да го тричат, видиш ли. Ми аз до вчера не исках, ама тая сутрин, докато гледах и не вярвах на ушите си, внезапно ме обзе такова някакво желание… Страстно желание даже! И не знам за мъжката дума, дето си я имали с г-н Трифонов, ама ми се прииска така – съвсем в разрез с модерния напоследък пацифизъм – един женски тупаник да му вкара например прясната ни олимпийска шампионка по бокс Стойка Кръстева.

Честно казано, хем завидях на Виктор Николаев, хем се възхитих на търпението му, хем се и уплаших за него. Защото според мен г-н Илиев май въобще не схвана, че е в телевизионно студио, а беше взел направо шампионска инерция за последна разбиваща пледоария като в съдебна зала. Как му се размина на Виктор Николаев някоя и друга присъда, просто нямам обяснение. Явно просто е имал късмет днес. А да се разправяш с хора в нервна криза не си е работа – от опит го казвам. Добре, че моят опит поне не е натрупан пред камери де, че аз нямам търпението и добрите обноски на г-н Николаев.

За характера на Илиев трябвало да питаме баба му и майка му! Верно ли?... Ма няма нужда, бе, пиле – той характерът от орбитално разстояние си личи. И липсите в него също. Ама като си се хванал на хорото да ставаш парче министър някакъв, поне един курс по овладяване на гнева да беше минал, че сега съпартийците ти луди ще станат, докато измъдрят как да ограничават щетите! Не кризисен PR, ами чудо библейско ще трябва да сътворят, за да замажат ефекта, който предизвика това участие, който е не по-малко прелестен от атомен взрив. И не по-малко помитащ. За всички. Дано и за ония, дето гласуваха за тази точно „партия на промяната”. Ако това е промяната, не мерси!