С дупка в крака

Типично в мой стил започвам новата седмица с дупка в крака. Ако вие се събуждате с кафе и цигара, аз се събуждам с ножичка за гоблени, забита не просто в крака, а в кокалче. И не просто в кокалче, а във вена.

Спокойно! Не съм се отчаяла от живота. Просто съм с почетно членство в кръжока „Ръцете ми пречат”.

В този ред на мисли се сещам за оня виц, в който някаква жена отишла на лекар с нож, забит в лявото коляно и на въпроса на лекаря какво се е случило, тя отговорила: „Ами исках да се самоубия с нож в сърцето и прочетох в Гугъл, че сърцето е точно на два пръста под лявата гърда.”

Все едно.

Този е от ония моменти, в които нямате власт над нещата, но имате избор да се ядосате ли или да проявите философията на позитивния идиот. Аз предпочитам да вярвам, че тая кръв, дето я размазах по пода, докато тичах за салфетка, ругаейки наум, за да не събудя хуните, е дневния ми дан към божествата. Откуп един вид. Не се знае с малко кръв какво плащаш в крайна сметка. Нали всяко зло казват, било за добро, колкото и да не знам какво добро да очаквам на цената на една пробита вена.