Какво звучи във фантазиите ви?....

„Кажи ми какви са ти приятелите, за да ти кажа какъв си!”

А какво за музиката?

Каква музика слушате, когато сте сами вкъщи?

Приятелите могат да са всякакви психопати, даже е препоръчително да не са много на център, но музиката винаги е била оня неспокойно мигащ индикатор, определящ най-точно кой какъв е, кой къде е, кой за кого е. Музиката е способна с няколко акорда да ви докара до оргазъм, да пробуди чудовища, да подпали ледници, да смрази пустини. Музиката влюбва. Понякога дори възкресява мъртъвци.

Все още почти с умиление си спомням как в 6-и клас се сбих със съученичка заради една значка на Майкъл Джексън. Доста по-късно тя – съученичката ми – се самоуби заради някаква абсолютна глупост, а аз си спомням как на погребението ѝ си мислех, че е адски тъпо, че не нося глупавата значка, за да ѝ я оставя. На мен Майкъл Джексън не ми беше толкова важен, колкото тя, дори и само защото не той, а тя седеше на съседния чин и ме гледаше лошо заради значката.

Май тогава за пръв път заподозрях, че музиката е важен фактор в живота на човек. И си помислих, че сигурно е важно да култивираш у себе си добър вкус в това отношение, по възможност не самоунищожителен. Още по-важно е да го направиш от гледна точка на това, че в живота неизменно има едни такива моменти, в които само музиката ще те държи на повърхността.

„Когато готин човек е тъжен – това е блус, а когато кофти човек е весел – това е чалга!”

Чували сте го. Гъделичка и грабва, нали? А знаете ли защо ви грабва? Защото и вие знаете, че чалгата е само повърхността. Разкаляните крайбрежни плитчини, в които киснат тълпите, неспособни да се пуснат в дълбокото, да го обикнат, да се разтворят в него. Там е пренаселено, пъстро, шумно. Те нямат нужда от необятните подводни бездни, нямат и умението да стигнат до тях. Нямат нужда от тишината, самотата, вселената, опасностите, предизвикателствата. Не ги познават. Не ги разбират.

Не съдете твърде строго! Някои хора просто не умеят да плуват и са обречени да останат в плиткото. Дето се вика… те толкова си могат, да му се не види! Тях това ги вдига (от масите). Ако утре попаднат на tribute на Ингви Малмстийн или Кърт Кобейн, ще се удавят още в началните акорди.

Не знам защо, но дълбоко вярвам, че е много важно каква точно музика е в състояние да те хване за косата и да те измъкне от тресавището. Поради тази причина приспивах синовете си още като новородени с Metallica и Nirvana (наред с фолклорните от рода на „Назад, назад, моме Калино”, които Престолонаследник № 1 си беше харесал по едно време за заспиване). Много е важно каква музика звучи във фантазиите ти. Много е важно коя е твоята „музика за маса”, защото от това зависи на чия маса ще седнеш утре вечер. Много е важно коя музика ще звучи в спалнята ти, докато събличаш дрехите на поредната Докато-Смъртта-Ни-Раздели Любов. Иначе казано, има голямо значение дали ще пиеш водката си с Шушана или с Billie Jean.

И не – музикалният снобизъм не е музикален вкус. Точно като литературният такъв. Нито пък музикалната простащина. Това, че вкъщи имате колекция от световна класика (литературна или музикална), не ви прави ценители, докато не започнете да си я пускате в ония мигове, когато целият свят е някъде отвън. Снобът не може да бъде естет, защото слуша без да разбира. Гледа без да вижда. Колекционерът не е ценител. Снобът чува Менделсон като Малина, Джеймс Хетфийлд като Хисарския поп.

Не помня с каква музика съм отгледана, макар да имам някакъв блед спомен за магнетофонни ролки с пиратски записи на The Rolling Stones и The Beatles (е, да – също и със скечове на Миодраг Иванов и Весо Парцала), но помня, че в момента, в който започнах да се осъзнавам като личност, вече слушах Guns’N’Roses, Aerosmith и Ингви Малмстийн наред с Девета симфония и „Fűr Elise” на Бетховен, докато четях биографиите на Кийт Ричардс и Модилиани. (Да, бе. Знам, че Модилиани е художник. Просто обичам рисуването почти колкото музиката.)

От друга страна, един от най-красивите мъже, които съм виждала някога на живо, падна върху мен от една маса на фона на Марая Кери, след което ми направи предложение за брак (нищо, че на другия ден не помнеше), така че съм склонна на компромиси в музикално отношение, дори и само заради такива идиотски моменти. Въобще не питайте!

.......................................

И да знаете! Lara Fabian е лоша комбинация с водка. Или смущаващо добра. Зависи от какво имате нужда.

Ето, признах си! Понякога изневерявам на Five Finger Death Punch и Кори Тейлър с Lara Fabian и Laura Pausini. Признат грях – половин грях.