Не ишкам ложден ден!... Детето-касичка - на четири!...

Четири години!

На толкова става Престолонаследник №2 днес.

Предвид инфарктния му миналогодишен рожден ден, дето го изкарахме в компанията на дежурния екип от Бърза помощ, днес особено зорко държа под око портмонето си и въобще всичко, което може да бъде погълнато, вдишано, навряно в носа, в устата и въобще всичко, заради което евентуално би се наложило поредно посещение на Спешното. Миналата година там си го кръстиха Детето-касичка. Няма да обяснявам защо – това вече съм го описала в подробности тук.

За една година доста е помъдрял. Чак не е истина, защото от една седмица само като спомена рожден ден, започва да крещи, че „не ишкам ложден ден, не ишкам толта и бонбони не ишкам… нищо не ишкам…”. Абе, маме, не е ли рано да се депресираш от това, че остаряваш, бе?!... Аз започнах откъм 40-те някъде и пак не съм толкова крайна все още?!... Вътрешно съм зациклила някъде около седемнайсет, та сигурно затова. Повече ме депресират натрупаните килограми , ама това е друга тема.

Все тая!

Та с тоЛта или не, днес по-малкият от хуните пораства. Кофти тръпка! Още малко и ей го пубертета, пълнолетието, челния сблъсък с реалността да си възрастен и уж отговорен, когато някъде в теб едно недорасло идиотче крещи, че иска да взриви света. Не че се налага, ама ей така – да види какво ще стане!

Подаръците тази година обаче са трудна работа, защото като питам какво иска, отговорът е влудяващо един и същ: „Един Целен камион и един Целвен и мотоЛ и АТВ!” Ало-о-о-у-у-у!... Майка ти е библиотекарка, бе! Не депутат. Баща ти вЕрно, че е тираджия, ама пак два камиона, мотор и АТВ трудно ще успее да финансира. Да почнем от колелото, а? Какво ще кажеш?...

Не, иШка! МотоЛ и АТВ и това си е! И камион – Целен и Целвен и Зълт… Айде цао, тати! (Това – по телефона, когато се чуят!)

Баща му залудя да влачи камиони-играчки от къде ли не, какви ли не – не  и не! С други думи ще минем без подаръци може би, щото за АТВ ни е малко рано (мисля аз), а за камион не смея дори да си помисля. Последния път, когато баща му чу това, рече и отсече: „Ако някой от тия двамата реши да става шофьор на тир, ще им счупя главите!” Това – шофьорът на тир, ако не помните!... Ма как, бе! Те инженери ще станат сигурно. Няма начин просто!...

Може би по-важното обаче е, че това ще е четвъртият рожден ден на малкия хун без баща му вкъщи. Не, че Престолонаследник №2 ще го отрази по някакъв начин, но все пак…

Споменах ли, че баща му е тираджия?... Да?...  Замина за първия си курс месец преди това малкото да се роди. Видя го за пръв път две седмици след раждането, колкото да го изгледа с почуда и да каже, че в неговия иначе рус и светлоок род за пръв път се ражда такова мургаво... (Ма то пък верно доста мургавичко се получи!) И от тогава е все така. Карма! Засега не е проблем, но в бъдеще може и да стане такъв. Не, бе. Не боята, а разминаването на графиците между баща и син покрай рождения ден на последния. А може просто аз да съм драмата. То все някой вкъщи трябва да къса нервите на останалите с идиотски сапунени моменти. Явно честта се пада на мен, щото всички останали (с изключение на котката Пухи) са мъже и природно им е заложено да са сериозни, отговорни и въобще опора на обществото, освен в случаите когато си търсят чисти чорапи, ключовете за колата (за малко да напиша „АТВ-то”!) и са гладни.

Както и да е!

ТоЛта все пак ще има. Нищо, че рожденикът не я иска, а аз съм на драконовска диета тия дни, щото току-що отминалото извънредно положение (и последните десетина години покрай него) не се отрази никак благотворно на снагата ми. Ако ще, Пухи да я яде накрая, но ще има! Нищо, че тя иначе си пада по краставици. (Да, бе. Котка е – правилно сте разбрали. Ама обича краставици… А ако знаете аз колко изненадана бях, като разбрах!...)

Ох, отплеснах се!

За Престолонаследник №2 ми е мисълта, дето днес има рожден ден.

На четири години вече има няколко белега за цял живот, основно по главата, така че на първо място искам да му пожелая късмет, защото очевидно ще му трябва. Оная миналогодишна монета, дето ни прати в Спешното, само допълва картината. Детето явно си е кармично обречено да не скучае, особено покрай рождените си дни. То и баща му е така. Покрай рождения си ден я ще си пробие някой пръст с отвертка, я ще му падне дърво на главата, я стъкло ще му среже някой крак, я ще осъмне в непосредствена близост до нелегален цигански катун на брега на Дунав или колата ще се опита да го прегази сама…

Такива ми ти работи.

Мисълта ми е… късмет си трябва и то сериозен с такава карма. Та пожелавам му късмет на малкия хун. И здраве. Всичко останало човек може да си го купи или открадне, ама късмет и здраве нямат цена.

Между другото, как вървят цените на АТВ-тата тия дни?...