Денят на приятелството е, когато...

9 юни било ден на приятелството.

Много мразя така! Ма казвайте ги тия неща по-рано, бе! Аз иначе го знам като ден на архиваря, ама за архиварите какво да кажа, освен „Да сте живи, здрави и все така на мястото си, уважаеми пазители на паметта ни, че без вас няма да излезем от каменния век точно никога!” А сега за отрицателно време какво да измисля за приятелството, за да ви грабна?...

Аз, ако трябва да съм откровена, не съм особено социален тип, което значи, че приятелите с голямо П мога да ги преброя на пръстите на едната си ръка. Да, бе. Може да съм клоун, може да съм дрънкало (с логореята се боря като Яков с ангела, повярвайте ми!), ама определено не съм социална. Не, че съм някакъв социопат и мизантроп, но като цяло нямам нужда от хора покрай себе си извън работно време. Дори на кафе излизам сама, ако не броим лаптопа. Нямам нужда от компании, дискотеки и прочее, ама то сигурно защото навремето си взех каквото ми трябваше в това отношение, та даже в повече ми дойде в един момент.  Не е за разправяне, ама е много гот да си го спомням понякога.

Но днес е Денят на приятелството. (Така де. Вчера беше, ако държим на пунктуалността, предвид, че полунощ отдавна мина.)

Вие мен не ме гледайте! Приятелството е нещо хубаво, докато не започне да ти бърка в хладилника и да ти подяжда запасите от сладолед. Не ми докосвайте сладоледа, ако искате да доживеете до следващия си рожден ден! За запасите от алкохол съм склонна да преговарям. След втората голяма водка!

А, да. И книгите. Не ми докосвайте книгите! Просто не го правете! Доверете ми се, за ваше добро е. Две неща вкъщи са неприкосновени и задължително в идеален ред – леглото и библиотеката. Първото – защото е сърцето на къщата, а второто – защото е моето сърце.

Предупредени сте!

Та… за приятелите!!!

Приятелите били извинението на Господ заради роднините казват. Може и да е вярно. Те са едно много особено племе, не винаги много на център, което никога не си сигурен с каква численост е и дали да не прочистиш с огън и меч, щото не си никак сигурен, че подборът те отразява правилно. Щото нали… кажи ми какви са ти приятелите, за да ти кажа какъв си!... А моите въобще не ме отразяват в светлината, в която аз се виждам през повечето време. Те са идиоти! Винаги съм искала да бъда част от някакъв интелектуален елит, а вместо това се озовавам в 5:00 сутринта в прохода „Шипка” на път за другия край на България в буса на смахната рок-банда. (Хич даже не питайте! А как съм се прибирала после, ако знаете!...)

Аз с годините се примирих, че нормални приятели не мога да завъдя. Нормалните са скучни, ама не това е причината. Нормалните не ме харесват. То и аз тях, така че взаимно е, за съжаление. А много искам да имам покрай себе си някой, с когото да си дрънкам за книги и готварски рецепти! Но като се замисля… май бързо ще ми омръзне.

Например много мразя оня тип надъхани позитивни идиоти, които вместо да се напият с теб и да ти изтърпят самосъжалението, като надрусани с някаква розова гадост повтарят: „Стегни се, бе, жена! Ще се справиш. Ти си умно момиче. Няма невъзможни неща!” Айде, бе, няма! Да докоснете с език собствения си лакът пробвали ли сте?...

Току-що пробвахте, нали? Признайте си!...

Ми нá! ИМА невъзможни неща! И други има. Например да те покани Джони Деп на вечеря. Или да изтърпиш цял сезон на „Big Brother”. Или да доживееш до последната серия на „Дързост и красота”. Да четете „Петдесет нюанса сиво” пробвали ли сте?... А аз да. Четири пъти. Невъзможно е! („Порно за мамчета” – друг път! Стивън Кинг е долен лъжец!)

Та не ми разправяйте, че нямало невъзможни неща! Моите приятели знаят, че такива има. Знаят, че понякога нямам нужда от „Стегни се!” или „Всичко ще се оправи”, а просто от рамо, на което да се разпадна на съставни части и което да разкисна със сълзи. Ей така – да ми мине! Знаят, че нямам нужда от приятелско потупване по гърба, нито от окуражаване – достатъчно инатлива гад съм, за да се нахъсвам сама със злоба, когато ми липсва мотивация. Знаят, че съм подозрителна, недоверчива, мнителна персона, която не приема за чиста монета нищо и никого. Знаят, че „zdr ko pr” в месинджър ме превръща в Горгона Медуза, жадна за човешко жертвоприношение. Знаят, че когато съм сама, слушам „Kamikaze Love” на Poets of The Fall и си падам по Кори Тейлър във варианта му след Slipknot. Знаят, че пиша по-добре, отколкото говоря. Знаят, че ще оцелея, защото… „Когато ти се иска да пратиш всичко и всички на майната им и просто да се махнеш, запомни – най-голямото отмъщение е да останеш жив”! Вярвам в това. Не помня кой го беше казал. Може би Франк Запа, а може би не. Ще излъжа, ама звучи като да е негово.

През годините приятелите се променят. Едни си тръгват, други пристигат в живота ти. Има си приятели за всичко. За водка и за кафе. За да скочат с теб в пропастта и за да те хванат за косата и да те измъкнат от нея, когато скочиш. За рокерски събор на другия край на България и за топла пижама и чаша какао посред зима. За среднощно къпане на пияна глава в Дунава и за „Разкарай го от мое име, щото не знам какво да му кажа, ама не ме кефи!”. За шопинг и за бизнес. За смях и за сълзи. За живот на макс… и за моментите, когато „цялата земя не стига / едно сърце да погребеш”.

Ей го нá – прескочих в следващия ден!

Какво пък! Не съм пропуснала.

Ден на приятелството е всеки ден, в който осъзнаваш, че някъде там има поне един идиот като теб, на когото можеш да се обадиш в три посреднощ и да му кажеш „Трябваш ми!”… и той ще пристигне с лопата, презерватив и водка – за всеки случай. И шоколад! (На диета съм – не ми обръщайте внимание!)

Ден на приятелството е всеки ден, в който осъзнаваш, че ти самият държиш под ръка лопата, презерватив и водка (и шоколад!) за в случай, че се обади… знаеш кой.

Ден на приятелството е всеки ден, в който все още има някого там, заради когото си готов да крадеш, да лъжеш, да убиваш. И този някой не ти е „кръв”, но връзката с него е много повече от общи гени. Връзката с него е на ниво Космос. Връзката с него е по-здрава, отколкото с „любовта на живота ти”, която и да е тя към настоящия момент. Защото той е този, който ще дойде след като „любовта на живота ти” е оставила опустошения като след ураган от степен F5, за да събере парчетата и да те попита искаш ли да ги залепи или направо да ги метне в кофата за боклук и да ти помогне да разчистиш.

С две думи… погледнете в „контактите” в телефона си! Ако откриете там поне едно име, което не носи вашата фамилия, но можете да го наберете сега, точно в този момент, в това неприлично време на нощта, дори и просто за да го попитате какво прави (макар да рискувате да чуете нещо от рода на „Точа кори за баница! Какво според теб правя в 1:00 посреднощ?!...”)… значи имате повод да празнувате.

Денят на приятелството е всеки един ден, в който това име все още присъства в „Контакти”.