Когато порасна, ще стана... ХАМСТЕР!...

От детските години още помня, че въпросът „А ти каква искаш да станеш като пораснеш?” ме хвърляше в почти същия тих ужас като „Кого обичаш повече – мама или тати?”. В някакъв момент започнах да им го връщам, като при интерес към плановете ми за бъдещето се научих да отговарям, че като порасна, ще се оженя за Лили Иванова. Що пък точно на нея съм ѝ била хвърлила око – нямам представа, ама карай! Беше гот да гледам физиономиите, които добиваха.

Към днешна дата се убеждавам, че не съм била някакво изключение, особено докато се опитвам да проследя интересите на Престолонаследник №1, понеже №2, който е на 4, засега на всеки въпрос относно професионалното му ориентиране отговаря категорично, кратко и ясно „Не, никога!”.

Между другото, именно от Престолонаследник №1 чух възможно най-простичкия, логичен и политкоректен отговор на въпроса „Кого обичаш повече – мама или тати?” Поставен в същата ситуация, той без дори да се замисли, отговаря: „Баба.”

Но да се върнем на професионалните планове на хуните и по-специално на по-големия!

№1 е на 7. И като всеки седемгодишен е ориентиран в поне двайсет различни, понякога взаимно изключващи се посоки. Не много отдавна беше, когато ме хвърли в джаза с изявлението, че като порасне, ще стане ХАМСТЕР. Що чудене падна какво му има на това дете, докато схвана, че ХАМСТЕРът всъщност трябвало да го разбирам като ГАНГСТЕР!... Не знам дали това последното е по-малко обезпокоително.

Криво-ляво обясних някак, че хамстерите… Пардон!... гангстерите не са много стока и обикновено кариерата им приключва в затвора, така че синковецът моментално се пренасочи към по-малко екзотични кариери като например ловец на крокодили и гигантски паяци в джунглата, астронавт, цирков артист, актьор и не помня още какво.

После погледна към професионалния бокс, щото „виж, мамо, оня с черните гащи колко е красив”! „Оня с черните гащи” е Майк Тайсън, сниман след някоя боксова среща и в момента изправен на една от витрините на Спортната зала във Видин. Аз лично за Майк Тайсън бих могла да кажа много неща, ама че е красив сигурно само родната му майка и Престолонаследник №1 мислят. Мъжка му работа!

И фотограф иска да стане. Щото си умира от кеф да преследва брат си с фотоапарат в ръце. Не за друго, ама малкият много мрази да се снима, което според брат му е достатъчно основателна причина да стане фотограф, а малкият да е основния му модел. Колкото снимки му е направил, на почти всички Престолонаследник №2 е хванат в крачка, докато бяга от обектива и пищи „Махай се! Ще кажа на мама, че си лош! Мамо-о-о-о!...”.

Разбира се, ще става и рицар. Което не е зле, като се има предвид, че преди три-четири години искаше да работи в „Чистотата”, щото това била най-хубавата професия на света, видиш ли – да чистиш! Това няма начин да го е научил от мен – гарантирам го! Аз не съм много по чистенето дори в домашни условия, камо ли пък да обикалям парковете, за да събирам чашки от кафе, бутилки и фасове, което на него пък му правеше направо извънземен кеф. Аз затова си трая и не му казвам, че професия „рицар” не е много актуална от има-няма няколко века насам. Пък знае ли човек! Докато поотрасне, може пак да се върне на мода препускането с копие в ръка, битките с вятърни мелници и преклонението пред доня Дулсинея. Що пък не?!

О, да. И състезател ще става. С колело, мотор, АТВ, кола и каквото още там става за каране и съответно за пребиване по писти.

И полицай. (Да, И полицай, И „хамстер” едновременно, което не е невъзможно, ако съдим по някои спорадични криминални новини…)

И алпинист.

И готвач.

И продавач в магазин за детски ирачки.

И „натоходец”. Това все още се опитвам да го разшифровам що за амплоа е, но дори и той не успява да ми го обясни. Дотук съм разбрала само, че „натоходецът” може да ходи по ръба на тротоара без да стъпва на улицата. Предвид историята с „хамстера”, кой знае и това какво ще излезе накрая.

И въобще ще става всичко.

И ще успее – ще видите! Защото когато не знаеш, че нещо е невъзможно, твърде вероятно е да го постигнеш. И пчелата от гледна точка на физиката и аеродинамиката не би трябвало да може да лети, но пчелата хал хабер си няма от физика и аеродинамика и – voila! Лети си, при това повече от добре.

Вяра трябва! Вяра. Не в богове и дяволи, а в себе си. Ей това ни спъва нас – уж разумните възрастни.

Мислите, че ние трябва да учим децата си? Пак си помислете! Дали пък идеята не е ние да научим нещо от тях? Нещо, което забравяме с порастването. Например… да мечтаем на едро?...