Имам си книжка с посвещение. Мълчах си два дни, като дете, което тайничко се наслаждава на откраднато бонбонче, но... Да си призная все пак! Поне това, а по-нататък ще разкажа дори в подробности... когато си го доям.
Стъпих на пътя на рошлата и тръгнах с нея да търся и събирам… Ами нея. И себе си.
Защото всички търсим себе си, но понякога, за да намериш себе си, трябва да намериш някой друг, който да те покани на по чаша „Сърце”, за да си поговорите за Хесе и Буковски и да се влюбите в първото януарско утро. Да прочетете за времето в „Еклесиаст” и без страх, без съмнение, без колебание да дефинирате „Що е то разбито сърце”, за да го слепите… докато се чудите кой и как ви подлъга да пораснете. И в крайна сметка да разберете от първа ръка какво е усещането да изгубиш контрол. Да погледнеш право в очите на чудовището в отражението си във витрините на магазините.
И да решиш: ако имаш само 24 часа… какво би направил? А с кого?
А ако нямаш 24 часа?...
Не се тревожи! Светът може да почака.
Няма коментари:
Публикуване на коментар