вторник, 20 септември 2022 г.

Малкото добро

 


За малкото добро, което винаги ще победи голямото зло!

Вървиш си значи твърде рано сутрин, чудиш се кой е идиотът, измислил ранното ставане и работата, уста проклина цяла вселена, докато в ушите ти BOBAFLEX в безумно упорство настояват, че искат да ги погребат с оръжията им, за да застрелят дявола точно между очите, когато пристигнат в ада, и да му покажат какво е да умреш… Нещо такова, де.

Ранна утрин във вторник. Не е времето, в което се случват чудеса. Време, в което се събуждаш с главоболие, и знаеш, че няма да стане по-добре.

Обаче става, стига да имаш очи да не го подминеш. Онова мъничкото, което превръща вторника от вкисната лелка в сияеща хубавица.

Бабата на мъжа ми имаше навик навсякъде из къщата на село, из двора, по первази и ъгълчета да оставя жълти стотинки, за които да забравя. Казваше, че го прави, защото някой съсед може да няма пари за цигара. Ще влезе и ще си намери, за да не се налага да иска. Един вид да спести неудобството и за себе си, и за тях, предполагам. Нея я няма от 2015 година, но от разни ъгълчета на къщата и двора на село все още излизат монети.

Не знам историята зад снимката. Може би някой ги е изгубил, а друг ги е намерил и не е избрал да ги вземе. Или не е посмял – на две крачки от църквата „Св. Димитър“. А може би нарочно са оставени там. Дребни пари са – вярно, но за някого може да са онова, което не достига за… Би било твърде предвидимо да кажа „за хляб“. Да кажем за едно кафе като финален щрих в преобразяването на вторника. Или една цигара, както казваше баба, като спасителна сламка в бурното море на ежедневието. Абе нещо не толкова драматично като хляб, но не по-малко ценно на моменти.

Подминах ги, пък се върнах да си ги запечатам на снимка, която да ми припомня, че понякога нещо съвсем дребно като жълтите стотинки например може да е разликата между вторник и… вторник.

P. S.: Не ги взех. Не пуша. Но усещането беше като да съм имала животоспасяваща нужда от точно толкова, точно в този момент… и съм ги намерила. И вторникът стана… вторник. Но различен. Добър!

Няма коментари:

Публикуване на коментар