Колко точно сме независими

За 114-и път на 22 септември – Денят на независимостта – ми се иска да питам хората… А независими ли сте/сме?

Не знам вие как я разбирате независимостта. За много хора е не особено познат исторически факт. В Търново князът прочел някакъв манифест и те ти неработен ден вече 114 години.

Независимостта е преди всичко състояние на ума. Ниво на интелигентност, ако щете. За целта обаче се иска въпросното ниво да е число, значително надвишаващо броя на зъбите. Ограниченият ум никога не може да е независим. Ограниченият ум е твърде зает да мрази, да се страхува, да завижда, да злобее, да твори тъмнина, с която да заразява още и още умове.

Тия дни предстоят парламентарни избори. ОТНОВО! Биг Брадър на национално и парламентарно ниво, с точно толкова безумна селекция от фрийкове, някои от които дори водачи на листи. Да не споменавам поименно, че да не им правя (анти)реклама! Те си се познават по банковите извлечения в част „приходи”. Много се разпознават даже.

А други няколко милиона сме напълно зависими от налудностите им и от финансовите им зависимости. Те поне мразят срещу добро заплащане. За онези, които мразят безплатно, има един много точен израз – „полезни идиоти”. Полезни идиоти, които се оставят да бъдат плашени и вкарвани от една в друга зависимост. Полезни идиоти, за които критичното мислене е твърде голям и напълно ненужен напън. Полезни идиоти, които вярват, че всеки, който тропа правото хоро и кряка за „изконни традиции и ценности”, е патриот. Които са убедени, че ако комшията бие жена си и децата си, това са си „семейни работи”. Които оплакват „тая държава”, докато си хвърлят фаса на улицата и карат с 200 км/час, когато знаят, че наблизо няма полиция. Които сами предлагат двайсетачка, за да си спестят заслужена глоба, а после псуват корупцията. Които чакат на хранилка някой да им построи заводи, да им сложи трудовия договор в ръцете, да ги дундурка и обгрижва като новородени. Без инстинкти и амбиции, ако не броим за амбиция да избуташ още един ден без да си даваш зор. Щото нали… те не са балами! Полезни идиоти, който вярват, че доказани социопати, комплексари и нацисти са ония, дето „ще ни оправят”. Така де, те ако могат, биха и то как само, ама крайният резултата би докарал дори Стивън Кинг и Джордж Оруел до ступор от ужас. Които се страхуват от норвежци, чипове и рептили, а не виждат, че много по-зловещи и съвсем истински вампири са впили зъбки в умовете им и смучат ли, смучат.

Независимите днес ги знаем почти всички поименно. Знаете ли защо? Защото винаги са били, са и ще бъдат малцинство. Толкова са малко, че на практика не оцеляват. Средата не е благоприятна за съществуването им. А останалите продължават да наричат „народна мъдрост” срамни поговорки като „Преклонена главица сабя не я сече!” и да вярват, че дребният селски тарикат Андрешко е положителен герой. Ами не, не е. И Бай Ганьо не е. Нито е забавен. Алеко не е писал комедия – трагедия си е, с елементи на хорър. Ей това докато не го проумеем, Денят на независимостта ще е просто още един почивен ден от календара.

Та колко точно сме независими, казвате?...