Преди години, когато писането беше нещото, което никой не знаеше за мен (и бях готова да отворя война, само и само никой да не го разбира), понякога си фантазирах как един ден във влака някой седи срещу мен и виждам как вади от чантата си моя книга и потъва в нея. Макар да си спомням една подобна история на колега по перо, завършила не особено романтично, да не кажа комично. И все пак…
Е, наскоро тази ми фантазия най-неочаквано взе, че се осъществи, при това в ден, който не предполагаше чудеса или поне не по-голямо от това да хвана зелена вълна на няколкото светофара, през които минавам по пътя до библиотеката сутрин.
И докато още се радвах на станалото, ей го второто.
ПРОЛЕТЕН БАЗАР НА КНИГАТА’2022 в краката на НДК! Остави базарът, който сам по себе си за книжен плъх като мен си е като специален пропуск за бекстейджа на HILLS OF ROCK (където се очертава да не мога да ида тази година поради ред причини, хиляди пъти по дяволите!!!) в ръцете на тежко зависим фен (за какъвто се броя и аз донякъде), ама… Аз съм с покана да застана зад щанда на издателството, което ми повярва преди няколко години без хал хабер да има коя съм и за какво се боря.
Щанд 53, където са свили гнездо издателство "Потайниче" за пореден път!
Винаги съм вярвала, че само хора с безспорен и признат талант (признат от кого – така и не стигнах до тази подробност) имат правото и са длъжни да застават от вътрешната страна на щанда, било то на базар на книгата, на книжарница или на библиотека. За това място трябва много повече от това да си отметнал всички точки в задължителните учебни списъци и да знаеш какво е искал да каже авторът на „Ана Каренина”. За там трябва да си отметнал всички точки в списъците на стотици и хиляди други хора, които са имали добрата воля да посегнат към твоя книга. Само тогава имаш правото да минеш ЗАД щанда!
А тази неделя аз ще съм зад щанда на издателство "Потайниче". Или пред него. Или под него. Абе някъде наоколо. Някъде сред книгите. То малко като да пуснат дете в сладкарница, ама ще се опитам да не излудявам твърде явно. Обещавам да не крада книги, да не пищя при вида на заглавие, с което искам да ме погребат евентуално, да не истерясвам, ако видя някое познато от кориците и литературните форуми лице и въобще да се държа горе-долу адекватно. Обещавам и да не се разплаквам от радост и умиление всеки път, когато някой ми каже, че е чел или иска да прочете моя книга и да не ви предлагам да станем кръвни братя и сестри.
Шегата настрани! Тази неделя, 5-и юни, ще съм в София (така де, при определени условия като например никой от малките хуни да не се разкиха, да не ни удари метеорит, ураган или извънземно нашествие и разни други подобни). София, която иначе избягвам, защото още някъде след Своге започвам да получавам астматични пристъпи на нервна почва. На Щанд 53 на Пролетния базар на книгата, точно под № 53 и зад името на издателство "Потайниче"!
Няма коментари:
Публикуване на коментар