Просто един ден на село

 

Пропуснахме на петък 13-и да си вземем дозата несполуки, понеже на нас той като цяло ни е късметлийски, та вчера компенсирахме.

Отиваме на село да свършим малко работа, докато сме почивка, дето се вика.

Още на влизане Престолонаследник №2  (на почти 6) взема извивката на стъпалата. Даже не разбрах как се случи, но беше зрелищно. Той винаги пада много ефектно, чак се чудиш как оцелява. Резултатът: едно обелено коляно и един понатъртен лакът. Изглежда по-зле, отколкото е. Рев: около 15 минути – 5 минути щото го боли и 10 минути по инерция. А още не е паднала коричката на другото коляно от преди няколко дни. Общо взето изглежда като ветеран, току-що измъкнат от лагер за военнопленници. Почиствам с подръчни средства, т.е. мокри кърпички, гушкам, утешавам, накрая започвам да мрънкам повече от него и той спира кисел. Опрем ли до мрънкане нямам равна!

Малко по-късно: Престолонаследник № 1 (на 9) пада върху запаленото барбекю. Отново е впечатляващо. Разлетяват се шишчета, пържоли и живи въглени. Той обаче е обигран още откакто една ограда почти му счупи носа, когато беше на около две години. Нямам представа как, знам само, че няма дори опърлено – само малка драскотина, колкото да не е без хич. Магия някаква! Както казах, за разлика от брат си, той умее да пада. Имам предвид не толкова травмиращо и определено не толкова зрелищно.

Още малко по-късно: Престолонаследник №1 се залива с моето кафе, което почти не съм опитала. Залива и стената. Веднага съблича тениската гнусливо, защото не понася миризма на кафе, и я захвърля в мивката.

Още малко по-късно: Престолонаследник №2 има друг инцидент, в резултат на който се налага да търся спешно чисто бельо и панталони. Добре, че в къщата на село е като в пещерата на Али Баба. Дето вика мъжът ми, „всичко има, ама докато го намериш, мамата си е еВ@ло”. Само документът му за ADR-товари, дето изчезна някъде през 2016-а, все още не излиза отникъде, но все някога… Късметът ми работи. Намирам резервни панталони от трети раз.

Пера на ръка с препарат за чинии тениска, гащи и панталони. Малка корекция явно се налага: има всичко, освен оня мистериозен ADR (ще си остане една от вселенските загадки явно) и прах за пране. Пералня също има, ама на този етап е само за интериор. За да я свържем, трябва да е в банята, а банята всъщност още е на етап проект, та… В интерес на истината, вече никой не помни дали работи, ама поне изглежда нова. Не сме стигнали още до нея. От 2015 година! Докато стигнем до монтаж, току виж се оказала колекционерска рядкост.

Барбекюто все пак е готово.

Мъжът ми чупи единствената чаша за бира в инвентара. Така де, единствената, която сме намерили към момента, щото то – както казах – всичко има, ама докато го намериш… нали… Ще пие бира от чаша за безалкохолно с цветчета, съжалявам. Поне са сини цветчетата.

Някой е минал през дома на градинския паяк. Никой не си признава, даже демонстрират неподправено възмущение и съчувствие към многокракия ужас. Имаме един едричък екземпляр, който си е направил дупка точно под една от двете оцелели туи. Аз още не съм го виждала, де. Иначе сега щях да пиша от отвъдното сигурно, щото дупката му е широчка, мога пръст да пъхна вътре, а мен дори по-едричка муха ме изкарва от равновесие. Но мъжът ми твърди, че е паяк и е красив. Не държа да се уверявам лично.

За втори път му създаваме работа. Тъкмо я оформи, опаше я с пръстенче от паяжинки и тревички, някой от хуните мине като природно бедствие и горката противна твар трябва да ремонтира всичко наново. Не знам защо, ама като се сетя за НАШИЯ паяк, някак си все се сещам и за разказа на Оскар Уайлд за „кентървилския призрак“. Сякаш в едно и също незавидно положение са.

И къртица имахме, ама се изнесе.

Като се замисля, няма го и кресливото ято косове, дето миналата година само пиратките го караше да спре да вдига шум като на рокконцерт.

Абе да сме живи и здрави.

Добре де, поне живи, пък макар и контузени, вонящи на кафе и поопърлени!