събота, 4 декември 2021 г.

Събота, събота, събота... Събота рано във Видин...

Започвам съботата по пижама. Мъжка. Стои ми все едно съм я откраднала от Дядо Коледа – червеничка една такава, с весел надпис „НО-НО” на гърдите, размер 2ХL… Ама в бързината съм пропуснала да видя, че пише „Мъжка пижама” на етикета. Така де. Кой мъж ще облече червена пижама на снежинки и коледни шапчици?!... Както и да е. Реших да не я връщам. Късмет, дето се вика. Ама мъжкото 2ХL далеч не е като женското 2ХL, та се налага да навивам ръкавите и крачолите, за да не ги застъпвам.

Но не за пижамата ми е мисълта.

Докато държа кафето под око да не тръгне по масата, щото все още категорично отказвам да инвестирам в кафе-машина и си го приготвям по пещерния начин – в джезве, с бързоварче, от ония, дето няма-няма, пък ти гръмнат в ръцете – отвън по булеварда две линейки профучават на сирени и светлини, подсещайки ме, че е именно събота.

В събота не излизаш, освен ако не е крайно необходимо. Посещението на Съботния битак, разбира се, е крайна необходимост за някои като нас, още повече че миналия го пропуснахме по независещи от нас причини. Бях на работа тоест.

В събота не се качваш на автомобил, защото истината е, че пеш ще стигнеш по-бързо, особено ако целта ти е покрай битака и „Lidl”.

В събота пешеходните пътеки по „Панония” от „Кауфланд” до „Кокиче” се пресичат като на военно обучение в минно поле. В плътна формация, като всеки държи под око някоя посока и крещи предупреждения към другите членове на екипа и/или псувни по напиращите пълчища автомобили, на прибежки и припълзявания.

В събота дори децата имат право да псуват безнаказано по улиците в района на битака. Изпитанието е като за „Игри на волята” мастър-левъл.

В събота коронавирусът избледнява на фона на една друга смъртоносна заплаха – 70+-годишен шофьор с проблемни стави и диоптрични очила, седнал зад волана на 40+-годишна Ладичка и убеден, че изпуска най-ценните минути за пазаруване.

В събота…

Ами в събота, ако си достатъчно бърз и наблюдателен обаче, можеш да се прибереш вкъщи с мистериозния Господин Дърво и сладурски мини-свещник Тиква. Хелоуин мина, ама на кого му пука! Всеки ден е празник, щом сме живи, здрави и заедно. Особено в събота!


  

  


Няма коментари:

Публикуване на коментар