За телефоните и децата - мисия почти невъзможна

Ако някоя прелестна сутрин се събудите и поради някаква причина усетите липса на адреналин в кръвта (макар че ако имате деца, не виждам вариант да ви се случи), не е необходимо да търсите високи мостове за бънджи-скокове или да дивеете по чукарите за един свестен полет с делтапланер. Просто се опитайте да проведете един най-обикновен служебен телефонен разговор в присъствието на две-тригодишно дете! Или на повече от едно. Малко екстремни спортове могат да ви осигурят подобно преживяване на ръба на нервния и психически срив!

И докато приятелите и приятелките ви най-вероятно вече са свикнали със странните диалози и успяват, дето се вика, да хванат същественото сред крясъците, заплахите, молбите и вайкането, то служебните разговори например се превръщат в същинска комедия с елементи на трагедия, а в някои случаи може дори да ви костват уволнение и трайно влошени отношения с ръководното тяло.

Представете си, че ви звъни телефона от офиса. Вдигате, защото наистина е важно – натискат ви срокове, опитвате се да балансирате не две, а поне четири дини под една мишница, особено във времена на хоум-офис като днешните, – и... се започва:

-  Да, господин Петров! Разбира се, че е удобно. Не, не ме събуждате. Осем сутринта е и... ИЗВАДИ СИ ПРЪСТА ОТ УХОТО НА СЕСТРА СИ ВЕД-НА-ГА!... Съжалявам, господин Петров, децата тук... МАХНИ СЕ ОТ ТАМ, АКО НЕ ИСКАШ ДА ТИ СЕ СЛУЧИ НЕЩО МНОГО ЛОШО, РАЗБРА ЛИ МЕ!!!... Извинете! Тук е малка лудница. Та какво казвахте?... Проектът за еди-кое-си ли?... НЕ, НЕ, НЕ! ДА НЕ СИ ПОСМЯЛ!... Извинете! Та проектът... МАРШ ОТ ТАМ! МАРШ КАЗАХ ИЛИ... Ох! Съжалявам! Да, почти е готов. Остава само да... АКО ПИПНЕШ КОНТАКТА, НЕ ОТГОВАРЯМ ЗА ПОСЛЕДСТВИЯТА, РАЗБРА ЛИ?!... Набрала съм текста. Излезе около сто и петдесет страници. Остава само да... ЩЕ ТИ ОТСКУБНА УШИТЕ, АКО НЕ СЕ МАХНЕШ ОТ ТАМ, РАЗБРА ЛИ?!... По дяволите! Та какво казвах? Остава само да добавя диаграмите за... КАКВО ПРАВИШ ТАМ? ДА НЕ БИ ДА СЕ ОПИТВАШ ДА СЕ НААКАШ? ВЕДНАГА ОТИВАЙ НА ГЪРНЕТО! ВЕДНАГА!!!... Мамка му!... Опа! Съжалявам, господин Петров! Та остава само да оправя диаграмите за измененията по месеци и... КАКВО?! НАПИШКА ЛИ СЕ?!... САМО ДА СИ ПОСМЯЛ!!!... Да му се не види! Диаграмите. Подготвила съм ги, довечера ще ги вмъкна в текста и ще е готов. Ще ви го пратя по... ГЪРНЕТО! ГЪРНЕТО КАЗАХ!!!... Ще ви ги пратя по имейла да го погледнете и да ми кажете, ако имате някакви забележки, защото... АКО ГО НАПРАВИШ, ДА ЗНАЕШ, ЧЕ СТРАШНО ЩЕ ПОБЕСНЕЯ! ПОЗНАВАШ МЕ!... защото е ваканция, децата са си вкъщи и няма кой да се занимава с тях през деня, докато... ЩЕ СИ ТРЪГНА И ПОВЕЧЕ НЯМА ДА МИ ВИДИШ ОЧИТЕ, АКО НЕ ПРЕСТАНЕШ, ЯСНО ЛИ Е?! ИСКАШ ЛИ ДА СИ ТРЪГНА?!?! ИСКАШ ЛИ?!?!?!... Уф! Какво казвах? А, да. Децата са вкъщи и чувате как е... АХ, ТИ, МАЛЪК НЕГОДНИК! ЗАЩО?! ЗАЩО ГО НАПРАВИ?!?!?!... Не, не вие, господин Петров. Малкият тук... ВЕДНАГА КАЗАХ!... Дали мога да добавя какво?... КАКВО КАЗА?!?!?! ОТКЪДЕ СИ НАУЧИЛ ТИЯ ЛОШИ ДУМИЧКИ ТИ, БЕ?!... Дали мога да добавя годишния процент? Да, няма проблем просто... ЩЕ СЕ САМОУБИЯ ВЕЧЕ, АКО НЕ МЛЪКНЕТЕ! ЧУВАТЕ ЛИ?!... Не, не вие, господине! Да, няма проблем, ще го вмъкна, мисля, че пазя файла на някоя от флашките. Само преди това... ЩЕ ТЕ НАПЛЯСКАМ ВЕЧЕ! ИЗВАДИ СИ ПРЪСТИТЕ ОТ ВРАТАТА НА ШКАФА ПРЕДИ ДА СИ ГИ СМАЗАЛ!... О, Боже! Ще полудея с тези зверчета вече!... Да. Та... май го пазя някъде тук, но в този хаос ще успея да го изровя сигурно... ВЕДНАГА! ВЕДНАГА СИ МАХНИ ПРЪСТИТЕ ОТ ТАМ, ТИ, МАЛЪК... Господи! Ще го потърся довечера, когато децата заспят, защото сега... НЕ, НЕ СИ БЪРШИ НОСА В ЗАВЕСАТА! НА КАКВО СЪМ ТЕ УЧИЛА?! ЯВНО НА НИЩО... Да, господин Петров. Да, разбрах. Извинете за хаоса! Да, да. Разбира се, че ще се справя. Няма проблем. Довечера... ЩЕ ТЕ НАПЛЯСКАМ ВЕЧЕ, ОБЕЩАВАМ ТИ! РАЗБРА ЛИ?!...

Някъде тук връзката прекъсва. Господин Петров вече разполага с много повече информация за житието ви на родител, отколкото някога е имал намерение да получава, и предпочита да си съхрани малкото останала му невинност.

Вие от своя страна забравяте за него още преди да сте захвърлила телефона в неизвестна посока, докато преследвате сина си, за да му махнете от главата найлоновата торба, която е нахлузил, или дъщеря си, за да измъкнете от пухкавите й пръстчета спиралата „Мейбълин”, за която оня ден се изръсихте с пари колкото за цял пакет памперси в момент на отмъстително настроение, преди да е изписала тапетите с нея.

Последвалите монолози ги проследява само евентуално някой и друг късметлия от най-близките ви съседи, но те така или иначе вече са претръпнали или си имат своите такива за крещене по тяхното домочадие.

Общо взето децата имат странна непоносимост към правилото да мълчат, докато мама и татко разговарят по телефона. Може и да има изключения, но моите не са от тях.