Сутрешно-обедно кафе с гледка! Кафето е за него, гледката
– за мен.
14 години! Толкова отне от „0 номер” да стигнеМ до тази дължина.
Не, бе. Не съм аз на снимката. Мъжът ми е. А някакви хора твърдят, че би трябвало да съм в трайна депресия, защото той има по-яка коса от моята. Ми не съм. Но завиждам не съвсем благородно. Аз компенсирам с обем, особено след баня, когато много се доближавам до вида на ритана зелка. 💜☕️
Няма коментари:
Публикуване на коментар